Януш Вишневски за самотата и живота

Kafene

Януш Вишневски е химик и програмист по образование и се занимава активно с научна дейност именно в тази област. "Самота в мрежата" е литературният му дебют, който определено е силен и обещаващ. Баща на две прекрасни дъщери, артист по душа, може би малко самотен, както го издава романът му, в това интервю специално за читателите на Kafene.bg Януш Вишневски разказва още за себе си, писането и животът като самота или самотата като живот.

Как започнахте да пишете?
Започнах да пиша късно. Първата ми книга "Самота в мрежата" започнах да пиша когато бях на 44. До тогава се занимавах основно и само с наука (информатика и химия), бях написал няколко книги и статии, но научни. Изведнъж установих, че пиша само за това, което знам, а не за това, което чувствам. В същото време бях в труден период в личен план. Бях тъжен, много тъжен. Започнах да пиша книгата в тази тъга и против тази тъга. Като вид терапия. Бе като разговор със себе си. И след серия различни обстоятелства книгата бе публикувана през 2001 г. в Полша и бързо се превърна в бестселър. След това започна да излиза и в други държави за моя радост, а ето – вече и в България.

Как се свързват науката и писането на книги?
Понякога много трудно (усмихва се). Живея, така да се каже, два живота. До късен следобед пиша моите компютърни програми, а вечер и през почивните дни пиша книгите. Мога да нарека себе си писател – "after hours". Това означава, че често нямам време за личен живот. Планирал съм уикендите си до средата на 2010-та година! Омъжен съм за науката и имам любовница – литературата. И като типичен мъж вярвам, че жена ми дори не подозира за моята изневяра …

Има филм по книгата "Самота в мрежата". Харесва ли ви? Как се свързват книгата и филма?
Двете – книгата и филмът – имат свой независим живот. Филмът е много добре направен, с невероятна музика, с най-добрите полски актьори. Това, което му липсва, е интензивността на емоциите, с които е препълнена книгата. Емоциите не присъстват във филма. Харесвам филма, но не като адаптация на моята книга.

Самотни ли са хората днес? Винаги ли са били самотни или това е явление на днешния ден?
Самотата е стара болест. Хората винаги са се чувствали самотни. Въпреки това днес те имат като че по-малко време да усещат самотата си. Участвайки в състезанието за пари, кариера, популярност те омаловажават контакта с другите хора. Имат по-малко време за разговори, за време заедно. Удивен съм от резултатите от проучване в Германия – след 10 години брак съпрузите си говорят едва по 9 минути на денонощие. Ужасно! Ние сме самотници в света на тоталната комуникация (Интернет, мобилни телефони и т.н.) и нямаме време един за друг.

Виновен ли е Интернет за нашата самота?
Според мен – не! Точно обратното. Интернет, ако се използва рационално, може да сближи хората. Те се запознават онлайн, дори се влюбват. След книгата ми получих над 34 хиляди мейла от различни държави. Всички те ме убеждават, че Интернет събира хората и им помага да преодолеят самотата.

Да поговорим за любовта – може ли любовта, силната любов да ни направи щастливи, не толкова самотни, да помогне да открием себе си?
Определено може. Влюбените хора (и обичаните хора!) ще са самотни само ако не са заедно. Но това е друг тип самота. Това е време на чакане. Най-болезнената самота е след раздялата. Познавам я. Пиша за нея в книгите си…

Какво ни прави щастливи? Какво прави Вас самия щастлив?
Щастието е най-субективният феномен. И това е добре. Някои хора са щастливи от възможността да се събудят понеделник сутрин и да забързат към работата си (макар и да не са много именно тези хора), други се чувстват щастливи само ако си купят новия модел Порше (още по-малък е броя именно на тези хора). Щастието е – слава Богу – много субективно. Колкото по-дълго живея, по-добре разбирам, че материалните неща не могат да ни направят щастливи за дълго. За мен най-щастливият момент е, когато виждам усмивки по лицата на моите дъщери.

Как Ви харесва българското издание на книгата?
Сиела като мой издател свършиха много добре работата си. Минахме през дълъг процес, но съм доволен като резултат. Не мога да преценя за превода, но надявам се българските читатели да ме информират и за превода и за мнението им за романа на моя мейл: janusz@wisniewski.net

Коя ще е следващата Ви книга, преведена на български?
Ако Самотата… се хареса на българския читател – ще има и други. Написал съм много книги, преведени на много езици. Може би колекцията от разкази, озаглавена "The Tenses Syndrome". Това е книгата, която Вишневски би избрал от рафта с книги, ако трябваше да избере само една книга на Вишневски…

Какво пишете в момента?
Току-що завърших една новела. Първата след пет години (останалите ми книги в този период бяха сборни от разкази и есета). Заглавието й е "Бикини". Ще излезе в Полша през май и на руски през септември. Малко необичайна новела (от 450 страници). В нея се говори за любовта в трудните времена на война.

Вашият поздрав към нашите читатели?
Чувствам се поласкан като полски писател да имам книгата си преведена на български език. Надявам се славянският му дух, представен в цялата книга, ще бъде разбран от българските читатели и ще дадат най-ценния подарък на писателя – времето им за прочитане на книгата. Сърдечно поздравявам всички читатели на сайта от офиса си във Франкфурт на Майн, Германия.

* * *

Прочетете още за книгата му "Самота в мрежата"

Сподели в:

Януш Вишневски за самотата и живота

Kafene

Януш Вишневски е химик и програмист по образование и се занимава активно с научна дейност именно в тази област. "Самота в мрежата" е литературният му дебют, който определено е силен и обещаващ. Баща на две прекрасни дъщери, артист по душа, може би малко самотен, както го издава романът му, в това интервю специално за читателите на Kafene.bg Януш Вишневски разказва още за себе си, писането и животът като самота или самотата като живот.

Как започнахте да пишете?
Започнах да пиша късно. Първата ми книга "Самота в мрежата" започнах да пиша когато бях на 44. До тогава се занимавах основно и само с наука (информатика и химия), бях написал няколко книги и статии, но научни. Изведнъж установих, че пиша само за това, което знам, а не за това, което чувствам. В същото време бях в труден период в личен план. Бях тъжен, много тъжен. Започнах да пиша книгата в тази тъга и против тази тъга. Като вид терапия. Бе като разговор със себе си. И след серия различни обстоятелства книгата бе публикувана през 2001 г. в Полша и бързо се превърна в бестселър. След това започна да излиза и в други държави за моя радост, а ето – вече и в България.

Как се свързват науката и писането на книги?
Понякога много трудно (усмихва се). Живея, така да се каже, два живота. До късен следобед пиша моите компютърни програми, а вечер и през почивните дни пиша книгите. Мога да нарека себе си писател – "after hours". Това означава, че често нямам време за личен живот. Планирал съм уикендите си до средата на 2010-та година! Омъжен съм за науката и имам любовница – литературата. И като типичен мъж вярвам, че жена ми дори не подозира за моята изневяра …

Има филм по книгата "Самота в мрежата". Харесва ли ви? Как се свързват книгата и филма?
Двете – книгата и филмът – имат свой независим живот. Филмът е много добре направен, с невероятна музика, с най-добрите полски актьори. Това, което му липсва, е интензивността на емоциите, с които е препълнена книгата. Емоциите не присъстват във филма. Харесвам филма, но не като адаптация на моята книга.

Самотни ли са хората днес? Винаги ли са били самотни или това е явление на днешния ден?
Самотата е стара болест. Хората винаги са се чувствали самотни. Въпреки това днес те имат като че по-малко време да усещат самотата си. Участвайки в състезанието за пари, кариера, популярност те омаловажават контакта с другите хора. Имат по-малко време за разговори, за време заедно. Удивен съм от резултатите от проучване в Германия – след 10 години брак съпрузите си говорят едва по 9 минути на денонощие. Ужасно! Ние сме самотници в света на тоталната комуникация (Интернет, мобилни телефони и т.н.) и нямаме време един за друг.

Виновен ли е Интернет за нашата самота?
Според мен – не! Точно обратното. Интернет, ако се използва рационално, може да сближи хората. Те се запознават онлайн, дори се влюбват. След книгата ми получих над 34 хиляди мейла от различни държави. Всички те ме убеждават, че Интернет събира хората и им помага да преодолеят самотата.

Да поговорим за любовта – може ли любовта, силната любов да ни направи щастливи, не толкова самотни, да помогне да открием себе си?
Определено може. Влюбените хора (и обичаните хора!) ще са самотни само ако не са заедно. Но това е друг тип самота. Това е време на чакане. Най-болезнената самота е след раздялата. Познавам я. Пиша за нея в книгите си…

Какво ни прави щастливи? Какво прави Вас самия щастлив?
Щастието е най-субективният феномен. И това е добре. Някои хора са щастливи от възможността да се събудят понеделник сутрин и да забързат към работата си (макар и да не са много именно тези хора), други се чувстват щастливи само ако си купят новия модел Порше (още по-малък е броя именно на тези хора). Щастието е – слава Богу – много субективно. Колкото по-дълго живея, по-добре разбирам, че материалните неща не могат да ни направят щастливи за дълго. За мен най-щастливият момент е, когато виждам усмивки по лицата на моите дъщери.

Как Ви харесва българското издание на книгата?
Сиела като мой издател свършиха много добре работата си. Минахме през дълъг процес, но съм доволен като резултат. Не мога да преценя за превода, но надявам се българските читатели да ме информират и за превода и за мнението им за романа на моя мейл: janusz@wisniewski.net

Коя ще е следващата Ви книга, преведена на български?
Ако Самотата… се хареса на българския читател – ще има и други. Написал съм много книги, преведени на много езици. Може би колекцията от разкази, озаглавена "The Tenses Syndrome". Това е книгата, която Вишневски би избрал от рафта с книги, ако трябваше да избере само една книга на Вишневски…

Какво пишете в момента?
Току-що завърших една новела. Първата след пет години (останалите ми книги в този период бяха сборни от разкази и есета). Заглавието й е "Бикини". Ще излезе в Полша през май и на руски през септември. Малко необичайна новела (от 450 страници). В нея се говори за любовта в трудните времена на война.

Вашият поздрав към нашите читатели?
Чувствам се поласкан като полски писател да имам книгата си преведена на български език. Надявам се славянският му дух, представен в цялата книга, ще бъде разбран от българските читатели и ще дадат най-ценния подарък на писателя – времето им за прочитане на книгата. Сърдечно поздравявам всички читатели на сайта от офиса си във Франкфурт на Майн, Германия.