Село Странджа, община Ямбол, скоро ще има книга за своята история… ако се намери спонсор за издаването й.
„Сълза от Обич за Странджа” е общото заглавие на тритомна книга за историята на селото, което някога носело името Кайбилар. Първите заселници, които основават селото са бежанци от Източна Тракия в онези тревожни и мрачни за тракийци времена от 1903 до 1913 г.
С тази задача са се заели група родолюбиви българи, организирани от Кръстина Кръстева от Пловдив и Ангел Христов от Ямбол. Те са събрали вече огромно количество документи, свързани с първите заселници в село Странджа и информация от кои райони на Турция идват, легенди и народни песни за принудителното изселване, стари снимки, спомени на възрастни хора за зверствата и насилието на турците по време на изселването.
Г-жа Кръстева споделя: „В първия том сме решили да публикуваме всички исторически данни за прадедите ни, изгонени принудително от земите си в Одринско и Лозенградско, които са дошли и основали днешното село Странджа. Ще обхванем всички родове, които са били основатели на селото. Благодарение съдействието на кметския наместник – г-жа Иванка Чалъмова, открихме много ценна информация в архивните документи на Странджа. Много странджанци, макар и вече живеещи в различни градове на България, съпричастни на идеята за издаване на книгата, също ни изпратиха ценни материали и документи.
Във втората част на книгата ще включим като гордост и самочувствие за идните поколения различни легенди и спомени за известни личности, воювали за свободата на България – четници, хайдути, участници в Гражданската, Руско-турската освободителна война, Първата и Втората световни войни.
Освен това, основание за гордост и самочувствие за странджанци са и много наши съвременници, достигнали висотата на своето професионално поприще. Много български учени, професори, университетски преподаватели, лекари, юристи, учители, финансисти, са с родови корени от моето родно село Странджа и заслужават името им да се знае от всички, които са произлезли от там и се интересуват от историята на своето родно място.
За мен тази книга е като сбогуване със мястото, където е село Странджа. Искам да знам, че съм направила нещо за моите корени, за моето родно място, за хората в него. И ако след време по някакви причини аз не отида повече там, ще имам книгата до себе си и ще нося родното място в сърцето си.”