„Има едно умение, което е сърцевината на всяка здрава личност, на здравото семейство, училище, общност, организация или общество: способността за съпричастност, така че другият да се почувства ценен, изслушан и разбран. В това се заключава значението да бъдеш добър човек и е най-ценният подарък, който можем да направим на другите и на себе си“, твърди Дейвид Брукс. И подчертава, че в действителност малцина владеят това умение и около нас е пълно с хора, които се чувстват невидими и неразбрани.
В „Как да опознаем другия“ авторът ни показва как да развием тази способност, за да можем да съпътстваме пълноценно другите в житейските им задачи и истории. Воден от любознателност и стремеж към себеусъвършенстване, той се опира на психологията и невронауката, черпи вдъхновение от философията, историята и изкуството, за да представи надежден и интегриран подход към човешките взаимоотношения.
Да разбираме другите обаче, е преди всичко дълбок творчески акт. Защото, когато погледнем някого в очите и успеем да видим там нещо повече, ние разширяваме себе си.
5 ключови елемента за изграждане на устойчиви взаимоотношения
- Емпатията като основа на човешките взаимоотношения
В „Как да опознаем другия“ Брукс изтъква, че емпатията е ключова за създаването на истински взаимоотношения с другите. Поставяйки се на мястото на другия, можем да придобием по-ясна перспектива за неговите емоции и поведение.
- Важната роля на любопитството
Задаването на внимателно обмислени въпроси и искреното желание да разберем гледната точка на другия помагат за премахването на бариери и насърчават изграждането на по-задълбочени взаимоотношения.
- Самоанализът като ключ към личностно израстване
Книгата насърчава читателите да преосмислят собствените си предразсъдъци и предположения. Трябва да бъдем непредубедени и да подобрим взаимоотношенията си с другите, което от своя страна ще доведе до личностно израстване.
- Психология зад поведението
Брукс изследва вътрешните механизми, които формират личността и поведението ни. Осъзнаването им помага да разберем мотивите зад действията на хората.
- Ролята на доверието и близостта
„Как да опознаем другия“ предлага практични съвети за изграждането на трайни връзки. Акцентът е върху доверието, уязвимостта и споделените преживявания като основа за изграждане на истински и устойчиви взаимоотношения.
Интервю с автора:
В „Как да опознаем другия“ разказвате за детството си, за семейните вечери и разговорите, които сте водили с близките си. Може ли да споделите как този период е повлиял на възпитанието ви?
Ако сте гледали мюзикъла „Цигулар на покрива“, знаете колко сърдечни и емоционални могат да бъдат еврейските семейства. Те постоянно се прегръщат, пеят, танцуват, смеят се и плачат заедно. Аз произхождам от друг вид еврейско семейство. Ние бяхме сдържани, с непроницаеми лица. Не казвам, че съм имал лошо детство – напротив. Израснах в стимулираща среда. На празничната трапеза по повод Деня на благодарността обсъждахме историята на викторианските погребални паметници и еволюционните причини за лактозната непоносимост. Не се шегувам. В дома ни имаше любов – просто не я изразявахме. Това ме направи по-затворен и отчужден, което само по себе си е проблем. През годините се опитвах да се променям, даже отидох на пътешествие. Научих се да бъда по-открит и да изразявам по-свободно чувствата си пред другите. Тъжното е, че докато аз ставах по-човечен, страната ни поемаше в обратна посока. Днес живеем в разделени времена. Около нас има толкова много социална болка.
Целта на тази книга е да ни помогне да станем по-умели в изкуството на емпатията, като накараме другите да се чувстват забелязани, чути и разбрани.
Как социалната изолация вреди на отделния човек и на обществото като цяло?
Причините, поради които обществото ни е застрашено, са много. Социалните мрежи са една от тях. Те побъркват всички. Основният проблем обаче е в липсата на общуване и отношение между хората. Съществуват редица социални умения, които могат да ни помогнат да се отнасяме с внимание и уважение към останалите. Благодарение на тях ние ще станем по-добри събеседници, ще знаем как да дадем и да поискаме прошка и как да се разделим с някого, без да му разбием сърцето. Това са на пръв поглед обикновени умения, които обаче хората не могат да усвоят до края на живота си. Именно тук идва моята роля – да им помогна.
Разказвате за момента, в който един от най-близките ви приятели изпада в депресия и се самоубива. Как се почувствахте?
Става дума за приятеля ми Питър – прекрасен човек, както жена ми казва, едновременно необикновен и обикновен. Животът му бе прекрасен и той толкова се гордееше със синовете си. Внезапно, на 57 години, изпадна в депресия. Тогава, въпреки че съм добре образован, все още не знаех какво точно представлява това състояние. Човек не може да го разбере, изхождайки от собствените си моменти на тъга. Един от приятелите ми описва депресията като неизправност на инструмента, който използваме, за да определяме реалността и това ми се струва доста точно. Тоест, депресираният човек има изкривена представа за действителността. В случая на Питър той непрестанно чуваше настойчиви гласове в съзнанието си, които му втълпяваха, че не е достоен и че никой няма да тъжи, ако него вече го няма. А аз не знаех как да бъда до него в това му състояние, затова в началото допуснах доста грешки. Например, по време на ковид пандемията се чувахме по телефона и все му предлагах идеи, които да го разведрят и да му помогнат да преодолее депресията. Груба грешка, по този начин реално му показах, че не разбирам същността на състоянието му, защото това, което не достига на депресирания човек не са идеите, а енергията. Постепенно, с течение на годините осъзнах, че в такава ситуация трябва просто да казваш на човека, че ще бъдеш до него и никога няма да го изоставиш. Да му го показваш с дребни жестове като изпращане на съобщение, на което не е нужно да отговаря, просто за да знае, че си мислиш за него.
Какво научихте за себе си докато пишехте книгата?
Открих неподозиран потенциал, който почувствах, че съм готов да реализирам. Преди, сякаш бях изолиран от света. Пътувах във влака със слушалки в ушите и не общувах с никого. Сега говоря с непознати, опознавам ги и провеждам задълбочени разговори с тях. Това от своя страна направи пътуванията ми с влак много по-приятни.
Откъс
Човек не може да взема добри решения в живота си, ако не разбира околните. Ако възнамерява да се ожени за някого, трябва да знае не само как изглежда този човек, какви са интересите му и професионалните планове, но и как се проявяват детските травми в живота му на възрастен и дали най-дълбоките му копнежи съвпадат с неговите. Ако наема служител, трябва да вземе предвид не само изброените в професионалната му автобиография качества, но и личностните му характеристики – онези черти, които показват дали е старателен, ще запази ли самообладание в критични моменти, отзивчив ли е към колегите. Ако иска да задържи някого във фирмата си, трябва да знае как да го накара да се чувства зачитан. В проучване от 2021 г. Маккинзи (глобална компания, предлагаща услуги в областта на управленското консултиране) задава на мениджъри въпроса защо служителите напускат компаниите им. Повечето от мениджърите смятали, че хората напускат заради по-добро заплащане. Но когато анкетьорите на Маккинзи попитали самите служители защо са напуснали, основните причини се оказали свързани с отношенията. Хората не получавали признание и не били ценени от шефовете и организациите. Имали чувството, че не ги забелязват.
И ако тази способност да разгадаем другия е важна при вземане на решение за брак или при наемане и задържане на служителите, тя е също толкова важна, ако човек е преподавател и обучава млади хора, ако е лекар и преглежда пациенти, ако е домакин и обслужва гостите си, ако прекарва време с приятел, ако е родител и отглежда дете, ако е съпруг и дели постеля с любимо същество. Животът върви много по-лесно, когато, освен през собствените си очи, поглеждаме и през очите на другия. В следващите десетилетия изкуственият интелект ще напредне значително и ще замени човека в изпълнението на много задачи, но на едно нещо няма да е способен никога: да създава междуличностни отношения. Ако искате да преуспеете в ерата на ИИ, най-добре се научете на истинско общение с другите.
Целта на тази книга е да ни помогне да станем по-умели в изкуството на емпатията, като накараме другите да се чувстват забелязани, чути и разбрани. Когато започнах да проучвам темата, нямах представа в какво се състои това изкуство. Но знаех, че има изключителни хора от различни сфери, които вече владеят негови варианти. Психолозите са обучени да разпознават защитните стени, които хората изграждат около себе си, за да се предпазят от най-дълбоките си страхове. Актьорите могат да определят основните характерни черти на героя и да влязат в образа му. Биографите могат да установят противоречията у една личност и все пак да опишат живота й в цялост. Учителите могат да забележат потенциала. Умелите водещи знаят как да накарат хората да се разкрият и да покажат истинската си същност. Има толкова професии, в които работата изисква да виждаш, да предугаждаш и да разбираш хората: медицинските грижи, свещеничеството, управлението, социалните дейности, маркетингът, журналистиката, редакторската работа, човешките ресурси и пр. Целта ми беше да събера част от познанието, разпръснато в тези професии, при това да го събера в един цялостен подход.
Затова поех на пътешествие към едно по-добро осмисляне – пътуване, до чийто край има още много, много да вървя. Постепенно осъзнах, че опитът да опозная и да разбера другите по-добре не означава просто овладяване на набор от техники. То е начин на живот. Прилича на опита, който придобиват актьорите в театралните школи: когато са на сцената, те не мислят за техниките, които са научили. Усвоили са ги дотолкова, че те са станали част от тях. Надявам се тази книга да ви помогне да възприемете различна позиция, различен начин на присъствие, различен начин на общуване по отношение на другите. Да се живее по такъв начин, може да е източник на най-голямо удоволствие.
Неотдавна, докато четях скучна книга на масата във всекидневната, вдигнах глава и в рамката на отворената врата видях жена ми, огряна от светлината на късния следобед. Изглеждаше замислена, а погледът й бе насочен към бялата орхидея на масичката до вратата.
Прекъснах четенето и я погледнах със заострено внимание, а през съзнанието ми премина странно и прекрасно прозрение. „Познавам я – помислих си. – Наистина я познавам, във всеки аспект.“
Ако в онзи момент бяхте попитали какво точно знам, щях да се затрудня с отговора. Не ставаше въпрос за някакъв сбор от факти за нея, за житейската й история или за нещо, което бих могъл да изразя с думи пред непознат. Ставаше въпрос за нейната същност, която прозира в топлата й усмивка, в прикриваната неувереност, в редките моменти на гняв, в жизнерадостния й дух. В тоновете и хармонията на нейната музика.
Не беше само част от нея или отделен спомен. Това, което виждах или чувствах, че виждам, беше пълнотата на нейното същество. Начинът, по който тя създава своята реалност. Беше онова, което се случва, когато сте били дълго време с някого, страдали сте и сте се радвали заедно и постепенно сте развили интуитивно усещане за това как този човек чувства и реагира. Вероятно няма да сгреша, ако кажа, че в онзи вълшебен миг не виждах нея, а гледах света през нейните очи. Може би за да опознаем някого истински, трябва да имаме представа как той възприема света, а това означава да знаем как другият възприема и нас.
Единствената дума, с която ми хрумва да изразя случващото се в онзи момент, е вниквам. Тя стоеше на вратата, светлината струеше зад гърба й, а аз вниквах в нея. Чували сте твърдението, че всеки човек е необикновен. Обикновени хора няма. Когато вникваме в някого, виждаме богатството на това човешко съзнание, как то възприема и създава живота си в симфония.
Няма нужда да обяснявам колко прекрасен беше онзи момент – топъл, интимен, дълбок. Момент на блаженство от човешко общение. „Много блестящи писатели и мислители нямат представа как функционира човек – ми каза веднъж Мери Пайфър, автор и терапевт. – Способността да разбираш другия и да съпреживяваш с него е най-важното нещо на този свят.“