Издаден в 32 държави, този роман е емоционална и лична история за тихата жестокост на любовта
Има истории, които носят толкова тиха, но мощна сила в себе си, че се увиват около сърцето и остават там завинаги. Такъв е романът „Жеравите отлитат на юг“ от шведската писателка Лиса Ридсен, който излиза на български език в деликатния превод на Любомир Гиздов само месеци след като спечели една от най-престижните награди в Швеция – „Книга на годината“ за 2024 г. и се нареди сред финалистите за наградата Norrland.
Написана в характерния за шведските писатели малко минорен, но стоплящ душата стил, „Жеравите отлитат на юг“ е трогателна история за бащите и синовете, сбогуването с любовта и живота, за спомените, които поемат на последния си полет. Роман, който самият Фредрик Бакман („Човек на име Уве“) нарича „вълнуваща история за тихата жестокост на любовта… Лична история за всеки, който е трябвало да каже сбогом на родител…“
89-годишният Бу усеща как времето изтича все по-бързо и настойчиво измежду пръстите му. Останал сам, след като момичето на сърцето му Фредерика малко по малко губи спомените си, Бу има за компания само любимото си куче Сикстен. И сина си Ханс, когото за момента предпочита да не вижда.
Защото Ханс иска да му вземе Сикстен – според него старецът вече няма сили да се грижи за големия си космат приятел и в това има истина, която Бу отказва да признае.
В празнотата, оставена от Фредерика, която винаги е била душата на семейството, Бу остава заключен в размисли. А пред него като черно-бели кадри от аналогов апарат се изнизват спомените за цял един живот. Срещата му с Фредерика и сладко-киселият вкус на любовта, която винаги си партнира със загубата. Обтегнатите отношения със сина му Ханс, превърнали се в кълбо от прежда и емоции, които Бу няма достатъчно време да разплете. Връзката със собствения му баща и грешките, повторени неволно от самия него.
Раздвоен между гнева си към Ханс и желанието да изглади проблемите помежду им, преди да си отиде от този свят, Бу се изправя срещу чупливата преходност на живота… Докато „Жеравите отлитат на юг“ на последното си красиво пътуване.
Нежен, затрогващ и всепоглъщащ с майсторското си познание на най-деликатните нишки на човешката душа, романът на Лиса Ридсен се носи на крилете и на болката, и щастието.
Веднъж прочели „Жеравите отлитат на юг“, читателите ще затворят последната страница с пречистващи сълзи в очите. Защото тя напомня топлината на човек, чието сърце познаваш като своето.