Утре, 15 януари (четвъртък), от 18 часа в Унгарския културен институт (ул. Аксаков 16) се открива фотоизложба на младия унгарски фотограф Ласло Франчич и е с участието на автора.
Изложбата е посветена на унгарската провинция и по-специално – на село Ержебет, област Печ.
Ласло Франчич е роден през1984 г. в Будапеща. Наследил старата “Минолта 7000” на своя баща – единственият съществуващ на пазара професионален фотоапарат по това време – той още от най-ранните си години започва да снима, като се обучава по принципа на опита и грешките. След гимназия постъпва в Техническия университет в Будапеща, специалност “Строително инженерство”. През годините на следването все по-често се пробва в областта на фотографията (вече задължителна за неговата специалност) и постига значителни успехи. Те го насърчават да прекара два месеца в Ню Йорк, където се обучава при големия фотограф Тамаш Ревес.
Ержебет присъства още на първата му изщракана лента. Чрез неговите баба и дядо селото винаги е било част от живота му, така че той често снима там. Независимо от всичко сериозен материал натрупва едва през последните няколко години, когато осъзнава документиращата сила на фотографията, а също така и факта, че животът на село с баба и дядо няма да продължи вечно. Първоначално инстинктивно, а по-късно и съзнателно започва да увековечава селото, жителите и околностите му. През 2007 г. вече е натрупал прекрасни снимки, които представя с голям успех пред жителите на с. Ержебет по повод на 900-я юбилей на светците пазители на селото.
Унгарската провинция − село Ержебет, обл. Печ
Селото е изградено на път от римско време, на склона хълм, ограден от няколко потока в долината на река Карашица. Отвсякъде се разкрива живописна гладка. По своето селищно устройство не прилича на немските селища от оклоностите на р. Мечек, а е типично унгарско село, съставено от разположени близо един до друг чифлици. Тази местност е заселена още в древността, като през средновековието става пресечна точка на важни пътища. Открити са важни находки от римската епоха.
Носи името на принцесата от Арпадовата династия света Ержебет, която е светицата пазителка на средновековния му храм. На мястото на наподобяващия крепост средновековен храм, разположен на върха на хълма през 1774 г. е издигнат нов бароков храм. През турското робство местният феодал е Печварадският абат, а със засилването на турските атаки − комендантът на Сигетварската крепост Ласло Керечени. От 1554 г. е част от подчинените на турците земи, но и този период селото преодолява с относително постоянен брой жители.
През 70-те години на ХVІІІ век селото става собственост на епископията в Печ и получава името Пюшпьоксентержебет. През ХVІІІ век тук бива заселено многобройно немскоезично население. По това време селото се оформя и като значителен мелничарски център. През ХІХ век започва бавно икономическо развитие и увеличаване на числеността на населението. Тогава започват да го споменават като немско-унгарско село, поради етническия състав на населението му. В началото на ХХ век училището е двуезично, тогава е най-висок и броят на жителите му – 700 души.
Изпитанията от първата половина на ХХ век оставят траен отпечатък върху живота на селото. Поради икономическата нестабилност и загубите от войната спада прирастът на населението. А промяната в състава му, извършена през 1946 г., когато изселват обявените за народни предатели швабски семейства, слага край на неговата немскоезичност. На мястото на немското население са заселени семейства от унгарската част на Словакия. През 1949 г. се създава първото ТКЗС. През годините на социализма селото става център на четири общини, в него са пощата и общинското начално училище. От името му отпада представката Сент (Света).
В наши дни селото е дом за 300 души. Все още има доста млади хора, намират се и преселници от град Печ, даже и холандци, завладяни от красотата на местността, си купуват тук имоти. Църквата е реставрирана в близкото минало, реставрирани са и фреските на Света Ержебет. Въпреки всичко новопостроеното училище е затворено и все повече къщи остават без стопани.