В НАТФИЗ предстои премиера на Пухеният от Мартин Макдона с режисьор Стайко Мурджев, участват Абсолвенти от клса на проф. Пламен Марков
За автора:
Мартин МакДона е роден в Лондон през 1971 г. Родителите му са ирландци от Голуей, но той и брат му прекарват там само летата си. На 16 г. МакДона напуска училище, за да пише радиопиеси, които биват отхвърляни. През този период се интересува много от телевизия и кино, а театралния живот в Лондон го отегчава. По-късно признава, че влияние са му оказали филмите на Дейвид Линч, Мартин Скорсезе, Терънс Малики, Куентин Тарантино.
Името на Мартин МакДона става известно през 1996 г., когато първата му пиеса „Кралицата на красотата от Лаийнан” (играна у нас под заглавието „Бившата мис на малкия град” с режисьор проф. Пламен Марков) е поставена в „Аби Театър”, Дъблин, а после се играе в „Роял Корт”, Лондон.
Още с дебюта си МакДона печели множество награди, между които Наградата на критиката, наградата на вестник „Ивнинг Стандърт” за най-обещаващ драматург и четири награди „Тони” за „Кралицата на красотата от Лаийнан” на Бродуей. Следват още две пиеси от трилогията „Конемара”, посветени на живота в отдалечената провинция в графство Голуей, Западна Ирландия – „Череп в Конемара”, мрачна история за смърт и вина и „Самотният запад”, изследваща омразата между двама братя, единият от които е убил баща им.
МакДона продължава заниманието си с тази част на Ирландия и в трилогията за островите Аран, включваща „Сакатият от Инишмаан” (поставена в МГТ „Зад канала” със заглавие „Куцльото от забутаният остров”), „Лейтенантът от Инишмор” и „Духовете на Иншиър”.
Заради развенчаването на мита за провинциалната ирландска идилия и използването на местния диалект, критиците сравняват стилът му с известните ирландски автори от ХХ век Джон Милингтън Синдж и Шон О`Кейси.
„Пухеният” е първата пиеса на драматурга, чието действие не се развива в земеделска Ирландия. Тя е поставена за първи път от Джон Кроули в Националния Театър, Лондон с премиера на 13 ноември 2003 г.
„Пухеният” донася на МакДона наградата „Лоурънс Оливие” за най-добра нова пиеса през февруари 2004 г.
Пиесата:
„Имало едно време градче с калдаръмени улици, на брега на една пълноводна река, и там живеело едно малко момче…”
„Имало едно време едно стопанство, в една чудновата страна, някъде далече-далече…”
„Имало едно време един човек, който не бил като нормалните хора. Той бил около три метра висок…”
Колко истории започват така?
Колко от тях са свързани със съкровени спомени от детството?
Кои от тях са станали повод да мечтаем, да желаем, да се стремим напред и да вярваме?
А има ли такива, които са ни накарали да се страхуваме в тъмното?
„Туполски: В „Пухеният”, там има нещо, което някак си ме развълнува. В него има някаква нежност. Тази идея, че когато едно дете умре само, в някаква злополука, то всъщност не е само. Има някой, мек и добър, който го държи за ръката или нещо от този род. И това, че детето има право на избор, все пак. Тази мисъл действа някак си успокояващо. Че не всичко е идиотска и сляпа случайност.”
Кой е Пухеният? Той е човек три метра висок и е направен от пух. Той е голям и мек, направен от пухкави розови възглавници и е този, който разкрива истината за живота на малките деца. Изкушава ги да се самоубият, за да предотврати бъдещите гадости, които ще им се случат, ако останат и извървят своя път.
Това не е жестока приказка, а история, която те кара да преосмислиш света, да се взреш в него и да го погледнеш с надеждата, че там наблизо има някой, който да те прегърне.
Стайко Мурджев:
Генералното търсене, темата инспирирана от този драматургичен материал е превръщането на художествените фикции, на креативния нагон в реалност. Материализирането на фантазмените образи на твореца, изправянето им от кръв и плът пред него. История за един писател – задържан и подложен на разпит и екзекутиран от и в присъствието на своите герои. История – кошмарна илюзия, изградена като такава от чувството за материална реалност. Адски пъзел от обрати, лишени от реалистични причинно-следствени връзки, а подчинени на фантазмените способности, захранвани от страха. История разказана на принципа на съновидението, кошмара.
* * *
Прочетете още за:
Спектакъла Stereo (love) в Център за култура и дебат "Червената къща"