Стихове от Поетично кафене, посветено на рибите, самодивите и демоните.

Това са част от стиховете от последното Поетично Кафене посветено на рибите, самодивите и демоните. Насладете им се и вие.

Нестинарски танц

Докосвай ме със устни – въглени
и ще танцувам като нестинарка,
ще се усмихвам адски пъклено,
а кожата ми ще е жарка. Жарка…
 
много жарка е и твоята целувка,
но раните по кожата зарастват
от нея. И няма нужда от преструвки –
за теб танцувам. А жаравата проблясва…

Река
 
Спокойната река си ти,
спокойна, пълноводна, търпелива.
Във нея се оглеждат самодиви,
а сутрин слънцето блести.
 
Как искам да съм малка самодива,
дъгата да е в моите коси,
да се изкъпя в твоите води,
да ме целуват пръските игриво…
Донка Чолакова

Богомолка

Добре дошъл по изгрев, Страннико,
до Извора на Богомолките!
Не ти е разрешено да оставаш тук,
но аз ще ти помогна!
Слез от коня си!

Ела пийни от този кладенец!
Водата е пречистена
от есенните дъждове и снеговете!
От нея пият само божии чада,
за да узнаят истини,
разказвани от ветровете.

Ела, седни до мене Страннико,
на този мъх зелен,
до тази папрат млада разлюляна!
Водата омагьосана ще ти разкаже
как да сбъднеш твоето
и моето желание!

Когато ти говори, настрани
откланяй погледа си
към водата, но я слушай!
Ако заплаче или вълчи вой дочуеш,
ти не трепвай, а с ръката си
ушите си запушвай!

И не поглеждай във очите ми!
Дори за миг недей ме пожелава!
Да ме докоснеш с пръстите си
ти не смей!
А белотата на гръдта ми
нека само изкушава!

В мига във който чуеш
как нахлува във ушите ти кръвта
и как вълните на страстта
те вдигат и те спускат,
когато чуеш как
желанието на плътта
ума ти замъглява
и душата те напуска,

се наведи и в шепите гребни
от Извора на Богомолките
и нека да се стича по ръцете!
Накарай ме
да пия благодат,
тъй както пие се роса от цвете!

И ако в този миг не издържиш
да видиш всички твои страхове
да преминават за секунди вечност,
не чуеш страшни тайни за душите ни,
не вкусиш гнила пръст
и не почувстваш свойта преходност;

очите си ти би лишил от светлина,
а устните си – от храна,
от божията Благодат – душата!
И вярата ще се стопи в неверие, а болката
ще се извие като вихър
във телата ни!

Ще се разцепи острата скала,
водата ще се втурне наобратно;
във нея ще изчезнем ти и аз,
повлечени за миг;
ще ни затрупат камъни и пръст!
Едва ли някой тук би търсил и телата ни!
Павлина Гатева

Молитва към Свети Никола

Душата гола
зъзне на брега.
Прати й
най-високата вълна.
Спомените
да потънат
в пясъка.
Болката
да отпътува
с вятъра.
И когато
стане
светло-прозрачна,
спаси я!
Хвърли я
Ина Крейн

Очакваме ви на следващото поетично четене през януари!
Повече информация за Поетичното четене

Сподели в: