Ден втори (18 юли 2007 г.). Слънцето над Родопите е огрялоло Амфитеатъра и час след час сцената започва да оживява – осветление, озвучаване, рекламни пана и поставените привечер българските и европейски знамена. Смолянчани обикалят и оглеждат приготовленията и театралното шествие, които ги приканват за концерта на Етно-джаз фестивала.
Едва ли някой в Смолян не е в течение на това какво предстои да се случи вечерта. Концерта най-сетне започва… Петър Салчев (вокал) и Мишо Йосифов (тромпет), почти като на репетиция започват да си подхвърлят вокални реплики и докато се усетиш джаза вече те е понесъл на крилете си. Разхождащите се до този момент хора заемат всички възможни места за сядане.
Не съм присъствала на такова начало. Сякаш музиката излизаше от обкръжаващата природа и полека-лека се фокусираше на сцената. Слънцето неусетно залязваше и още по-неусетно програмата те повеждаше по сложните стилове и пътеки между класическия джаз и етно звученето. С удоволствие наблюдавам сияещите лица на публиката, която става все по-многобройна.
Двамата гости от Гърция Костас Магинас (китари) и Лидос Дамис (контрабас), заедно с колегите си и приятели Мишо и Петър ни заразяват с изкуството и импровизациите си. Неусетно идва края на концерта с почти двадесет минутната интерпретация на класическата тема Summer Time. Програмата е записана и предстои издаването й на CD.
Сега откривам, че сложният език на джаза може да бъде почувстван, дори и когато не го разбираш напълно. Не мога да спра със суперлативите си, защото в следващата проява в пиано-бара на хотел “Смолян” ме кара да се усмихвам щастливо от вида на толкова младежи. С питие в ръка и тръпнещи в очакване те вече са част от джаза… Никола Горялов-ударни, Борис Таслев-бас и Димитър Льолев – саксофон заразяват почитателите си с качествена музика.
Още по темата