Йоанна Лон-Зайонц е родена в Полша. Възпитаничка е на художествената гимназия в Котел. Завършила е уникален текстил в Академията за изящни изкуства в Краков. Била е проектант и координатор на изложби в The Polish Museum of America в Чикаго (1992-1995). От 1999 г. работи в Ателието по експериментален текстил на Съюза на полските художници във Варшава. Участва в Международния симпозиум по изкуство на влакното в Ковари (2006, 2007). Има 10 самостоятелни изложби и участие в още 25 в Полша, САЩ, Канада, Германия, Унгария и Словакия.
На 3 ноември т.г. Йоанна Лон-Зайонц откри първата си самостоятелна изложба у нас, която продължава до 11 декември.
Това интервю е направено специално за Kafene.bg.
Как се породи идеята да направите тази изложба у нас?
От доста години имах желание да направя изложба в България. Сега поканата дойде в подходящ момент, тъй като това ми е юбилейна година. Преди 25 години завърших средното си образование тук.
Откога не сте идвала в България?
Тук ще Ви изненадам, защото всяка година идвам на почивка с моето семейство в България, като предимно ходим на море. Иначе в София не съм била от шест години и сега я намирам променена. Направи ми впечатление, че градът е много жив, през цялото денонощие нещо се случва. Хората са забързани. Има много нови галерии и изложбени зали, както и нови постройки. Не ми харесва обаче това, че София не е достатъчно чиста и тротоарите не са равни.
Вие сте учила в художествената гимназия в Котел. Какво си спомняте от този период?
Спомням си, че по моето време във всяка къща имаше стан и всяка домакиня знаеше да тъче. И учеше на този занаят своята дъщеря, внучка. Освен това градчето беше много тихичко, приятно, а през зимата беше много живописно.
Поддържате ли контакти с Ваши съученици и преподаватели оттогава?
Да, с някои поддържам връзка до ден днешен. Даже сега на откриването на моята изложба дойдоха мои приятели и съученици от различни краища на България, дори и от Турция.
Какви материали използвате при създаването на Вашите творби?
Използвам овча вълна, козина, лен, памук и някои изкуствени материали. Трябва да подчертая, че в Полша козина няма и тя е нещо ново за моите колеги там. Може би аз съм единствената полякиня, която ползва този материал, ако успея да си го набавя от България. (Смее се.)
А имате ли любим материал от тези, с които работите?
Да – овчата вълна. Защото тя е най-близо до този вид творчество. То и килимите са се тъчали от такава вълна. Тя е мека и добре се боядисва.
Какви техники използвате?
Работя тъкана техника на стан, на рама и апликирана техника. Това е нещо като колаж от различни видове платове и е шито на ръка.
Кажете нещо повече за Вашите творби!
Като художник наблюдавам всичко около мен. Правя си скици, рисунки и сл
ед това вече проекти за моите произведения. А те са уникални, т.е. едно изработено пано не го повтарям втори път. Дори да направя нещо подобно, то ще има други сплитки, други цветове.
Имате ли любими теми?
Поначало любимата ми тема е абстрактната геометрия. Но има и такива, които са свързани с икони, други са свързани с природата.
Какви цветове предпочитате?
Трудно е да се каже. Работя в някаква определена гама – зависи от настроението ми, от това, което искам да покажа. Ако искам да покажа водопад, използвам синьо, тюркоазно, а ако искам да покажа един град – слагам и ярки цветове, за да се подчертае, че той много бърза. Има много светлини и много контрасти.
Какво Ви дава тази професия?
Мисля, че не само на мен, но и на другите дава някаква надежда, че нашият занаят няма да потъне в този динамичен живот. Защото хората не само в България, но и в Полша и по света бързат да печелят пари и нямат много време да се спрат, да помислят за изкуството. И много се радвам, когато някой дойде и застане, дори и за пет минути, до моите произведения, и си мисли само за тях. Това и за мен, и за посетителите е един релакс, една почивка на окото и на душата.
Какви са предстоящите Ви изяви?
През февруари ще участвам в една изложба в Полша. Тя е свързана с Ателието по експериментален текстил на Съюза на полските художници във Варшава, където работя. Тогава ще бъдат отбелязани 60 години от неговото основаване. Всяка година участвам и на Международния симпозиум на влакното в Полша, който е с 35-годишна традиция.
Живеете във Варшава. Следите ли българските културни изяви там?
Да. Много често съм гост на Българския културен институт. Когато имам възможност, отивам да видя изложбите там. Най-често това са живопис, графика. Присъствам и на празниците, които се организират по повод 24 май. Понякога ходя и на прожекции на филми, премиери на книги, концерти и представяния на пиеси. Теодосий Спасов често идва в Полша, където е много популярен. А той е и мой приятел от времето на ученическите ми години в Котел, така че не пропускам негов концерт.
От кои български творци сте впечатлена?
Ако става дума за текстил, това е Марин Върбанов. От живописците харесвам Иван Цонев, а от скулпторите – Красимир Трендафилов.
Ако трябва да опишете България с няколко изречения, какво ще кажете?
Това е една малка държава като площ, но много голяма, ако става въпрос за гостоприемството. Хората тук са с голямо сърце и са много отворени за новото. Обичам България, защото това ми е втора родина. И всяка година идвам тук – да показвам на моето семейство колко е прекрасна тази страна, колко е уникална, ако става въпрос за природата, защото има хубави планини и много, много старинни забележителности и места, които непременно трябва да види един културен човек.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Да обичат изкуството и да се спират за малко пред него в този динамичен живот! И ако имат желание да започнат да се занимават с изкуство – има много възможности за развитие. Не само културно, но и духовно развитие. Да не бягат от тази хубава страна!