Есенни откровения от Димитър Боримечков

На поетичното соаре, състояло се вчера в театър "София", се запознахме с един много усмихнат и симпатичен поет – неговото име е Димитър Боримечков. Той ни изпрати едно прекрасно писмо, което просто не се стърпяхме да не публикуваме. Благодарим Ви за хубавите думи г-н Боримечков! Ето и писмото:

Скъпи приятели, колеги,

Щастлив съм, развълнуван и приятно изненадан. Вчерашният поетичен рецитал
на тема "Есен", сладките приказки и моето лично участие в поетичното кафене –
всичко това ме вдъхнови и ме окуражи. Радвам се, че се запознахме, както и на
това, че с нещо мога да бъда полезен. Това за мен, бесарабски българин, е много
важно – да ме приемете като свой, такъв, какъвто съм. В моите вени тече
българска кръв, а тя, както се знае, вода не става. Духът ми е също български –
силен, който всичко побеждава.
Есен е. Някого го обхваща носталгията, леката тъга, а в мен се лее мажорна
мелодия.
Благодаря ви от сърце и ви желая много добри неща, а музиката и поезията да са
нашите спътници и приятели.

Изпращам ви четиристишия на тема "Есен":

В Буджака идва есента.
И хладно е, и дъжделиво.
Към теб ме носи песента,
мой ангел, моя самодиво!

…   …   …

Никой не дойде. Никой.
Няма слънце. Есен.
Само дъжда тананика
своята тъжна песен.

…   …   …

Нощ… Мъгла…
Ти замина – няма те.
Аз и моята тъга
сме само двамата.

…   …   …

Дъжд есенен вали.
Мокър е отвън паважа.
А в мен боли, боли.
На кого да го разкажа…

…   …   …

В мен е есен, есен.
Една късна любов
затваря кръга тесен,
между радост и зов.

Предлагам още едно стихотворение, включено в сборник
"Бесарабски изгрев" /Одеса, Украйна, Издателство "Маяк",
2004 г./.

ВЕЧЕРЕН ЧАС

Вечерен час – октомври е замислен.
Приятели на празник са дошли.
И радостно-душевно съм пречистен,
сърцето ми от радост ме боли.

Вървят девойки кръшни, без кахъри
и без усещане за болка и тъга, –
снагите като медени бакъри
се люшкат под небесната дъга…

Животът си върви полека-лека
и няма свършек никога света…
А думата в стиха е някак мека –
дали е знак, че идва есента?..

Скъпи приятели, пожелавам ви всичко най-добро и до скоро на
поетичното кафене с тема "Булевард".

Сподели в: