Наричат Ви „руската Агата Кристи“. Как възприемате това сравнение – обижда ли Ви или Ви ласкае то?
Естествено аз имам изгараден свой собствен стил, но името на Агата Кристи стана нарицателно за женски криминални романи. Използва се като клише, но аз имам свой почерк. Мисля че това е абстрактно, нормално и приятно. Безразлично ми е как ме наричат.
По какъв начин Вашият стил се откроява от този на останалите автори, които пишат в криминалния жанр?
Много голямо значение отделям на качеството на писане и на стила на изразяване, а не само на сюжета. Работя с редактори и ако има вмешателство от тяхна страна се ядосвам, защото думите и фразите са като дихания и не е добре да бъдат променяни.
Имате ли сантимент към някое свое произведение повече отколкото към останалите?
Когато работя над някакъв роман той ме занимава, като история и постройка. Любимият ми е „Жената-вятър“, където попаднах на две интересни женски съдби.
Защо имено този роман?
В него се разказва за две приятелки, които ги свързва дългогодишна дружба. И после следва една огромна и чудовищна подлост. Това не е криминален сюжет, а по скоро драма, която написах на един дъх.
Защо си избрахте криминалния жанр?
Аз не пиша само в криминалния жанр, но и в други жанрове. Сега съм плътно ангажирана от издателите си с големи договори и пиша криминална литература, но имам и напълно реалистични романи, фантастични разкази, детски повести.
Вие имате музикално и литературно образование. Как се осъществява връзката между двете? Как изглежда в музикално отношение един ваш роман?
Работата е в това, че завършвайки музикално образование аз прозрях, че музиката е само малка част от нещата които ме интересуват. За това реших да разширя кръгозора си и започнах да се занимавам с литература. В литературата има възможност за по-пълно разгръщане. След като се запознах с класическите музикални произведения развих светоусещането и постигнах хармония. Музиката, която звучи в мен оформя мирогледа ми.
Когато пиша романи, героите ми обикновено са с музикално образование или се занимават с изкуство, те са много интересни и близки до моята същност. Пиша не само за важни личности, но и за обикновените хора. Струва ми се голяма грешка, когато писатели пишат за писатели.
Във всеки роман се старая да променям конструкцията. Когато построявам своята творба тя заприличва на рондо или на симфония.
Как създавате психологическата интрига в творбите си?
Като начало трябва да идентифицираме престъплението – кой кого е убил и защо? А след това се старая да си представя какво изпитва героя, който е станал жертва или може да стане жертва или да подозира че е виновен за нещо. И в този случай аз използвам принципа на билярдната топка. Не можеш да предвидиш в каква посока ще поеме топката и до къде ще стигне. Същото е и със сюжета.
Как си избирате сюжетите за които да пишете?
Има такива престъпления в обществото, от които изпадаме в шок от извършеното. Моята позната психоложка, твърди, че всеки има право на избор как да се държи. За мен това е престъпление. Има общочовешки правила валидни за всички. Например нямаме право да обиждаме и бием майка си.