Алексей Христов представи снощи в музея "Земята и хората" книгата си "Дванайсет по пладне", издадена от ИК "Жанет 45". В нея са включени 16 разкази от "най-чистата проба" фантастика – фантастиката не като апокалиптични киберистории и технически главоблъсканици, пълни с жироскопи и галактически гари, а фантастиката като разширяване на периметъра на човешкото зрение и отвъд "осветените" области, като изследване на периферията на психиката, като мистика, клонирана между полюсите "сън" и "смърт" в десетки междинни разновидности, сред които човекът блуждае и търси най-истинското си лице. Езикът е точен, ясен и овладяно образен. Всичко изглежда уж под контрол до мига, в който незабележимо разгъващата се пружина на разказа изведнъж не се разгъне докрай, размествайки стандартните ни читателски представи за персонажи, сюжет и абсурд.
"Алексей Христов се е заел с новаторско начинание, след като несъмнено отлично познава родната ни проза. В "Дванайсет по пладне" диаболистичната стилистика намира достоен продължител. Удивително е колко стилистично единна е книгата му. Той умее да изведе логичност и при най-парадоксалната ситуация", каза Атанас Свиленов.
Авторът сподели, че разказите в "Дванайсет по пладне" са писани между 1996 и 2000 година и че често му се забива някакво първо изречение като светлинна реклама и оттам тръгва разказът. Той прочете и няколко свои, все още неиздадени разкази. На премиерата беше и Татяна Лолова, която пък прочете разказите "Плаж" и "Лук".