Мултикултурна акция, под надслов “Името”, тече в Дъждовница. Имената, които носим, са нашите кодове – чрез които съдбата може би пише личните ни истории. Може да се окаже вярна приказката, че каквото името – такъв и човекът. Името е връзката на човека с времето, приказването/прикачване, трансмисия между това, което е било и ще се случи после, то е сегашният незаменим момент, чрез който човекът е тук/сега, но и там/винаги. Името е уникално ежедневие, знакът-пазител, главната буква, след която следват личните събития, въпросите, вярванията, родът, семейството, културата, всички култури… Името – това, което те пази и предизвиква. Името – това, което те представя и обособява. Уникалната метафора – какво означава твоето име? Връзката – на кого си кръстен? Гордостта – как се казваш? Диференциацията в палитрата от повторения, защото твоето име си е само твое сред хилядите еднакви.
Каквото името – такова и мястото. Откъде си – името на родното място е твоят уникален код за произход, общност, пространство, дом и семейство. Детството, дългото лято, въображението, игрите, мащерката, кравите, празниците.
“Дъждовница: ситен дъжд вали, леко потръпват гърбовете на щъркелите…” Хайку за село Дъждовница “пишат” върху стената на арткъщата в селото няколко резиденти на Артдвижение Кръг – художници и поети от България, Турция и Израел: Елица Гигова, Сейхан Мурад, Тюляй Рейфи, Ив Кинстлих, Галина Борисова, Росица Пиронска, Баязид Ридван. Жители на селото помагат в “писането” с местни материали – избелени от слънцето клони, бои, камъчета, тел. Един стих, вграден в стената, ще пази мястото, ще провокира минаващите, ще илюстрира мечтата за дъжд, благоденствие и непреходност