На 29 ноември в зала България концерт ще изнесе португалската фадо певица Мизия по покана на Jazz + и със сециалното съдействие на португалското посолство в София.
Мизия има поне две родини (баща й е от Португалия, а майка й от Испания), говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Израстнала е на сцената, сякаш залепена за полата на баба си – вариететна акриса от Барселона. Около нея винаги се е разнасял аромат на диви цветя, прашни сценични драперии и костюми, копринени дневници и бледозелени стени, върху които са окачени картини на нейни приятели-художници, носещи атмосферата на града, в който се намира и душата на музиката. Нейните приятели, хората от нейната кръвна група, са писатели като Лидия Хорхе и Жозе Самарго, актриси като Мария де Медейрос, поетеси като Граса Маура, певици като Мария Бетания и художници като Бела Силва и Карлуш Тореш. Общуването с тях я зарежда и вдъхновява. То е отразено в нейното изкуство.
Мизия е родена в Порто, Португалия. Майка й – известна барселонска кабаретна актриса – е с каталунски произход, факт, който обяснява защо в музиката на Мизия намираме толкова различни влияния от други стилове – танго, болеро, фламенко. С нетипичното смесване на португалска китара с акордеон, цигулка и пиано, оригиналната певица постига ново чувствено звучене и доразвива традиционното фадо изкуство, като се отърсва от сянката на великата Амалия Родригеш и работи с модерни португалски поети. Албумът й "Canto" от 2003 г. се смята за шедьовър. Тук тя събира най-добрия португалски китарист Карлуш Паредеш и лириката на Вашку Граса Мура, Сержо Гудиньо и Педро Тамен. Освен това тя умело интерпретира различни песни във фадо вариант – пример за това е легендарната пиеса "As time goes by" от филма "Казабланка". В предпоследния си албум "Drama Box" тя се представя като вариететна танцьорка, която обитава заедно със своя антураж хотела "Drama Box". Дискът представлява великолепна колекция от изпълнения на болера, танга и фадо песни.
Мизия, чието християнско име е Сусана Мария, експериментира постоянно, като винаги погледът й е обърнат напред, а не към миналото. Тя знае, че животът е красив и тази красота няма нищо общо с измамното и преходно щастие на консуматорското общество. Но в живота има и много болка – смърт, изгаряща страст и любовни разочарования, затова именно тези силни емоции тя предава в своите песни. Само гласът на жена, която носи белезите на съдбата върху тялото си, може да пресъздаде любовта и страстта в лириката на своите песни по такъв начин. Тя е влюбената жена, независимата, желаната, свободната, фаталната….Тя е жената, която сънува наяве.
“В песните си аз пея за живота, неговата мизерна и великолепна страна”, заявява голямата певица и актриса Мизия. В последния си проект тя си завръща към чистото, истинското фадо – онова от задимените таверни, сърцераздирателното, носталгичното, вечното… Затова и Lisboarium (новият албум на Мизия) е поглед към Лисабон и португалската музика, поезия и въображаем свят. Един много интимен проект, който тя ще представи в София на 28 ноември в зала “България”.
Билети за концерта може да намерите на касата на зала България, на касата на НДК и на www.ticketplus.bg
* * *