Здравейте скъпи читатели!
Ето и имената на победителите, които екипът на Kafene.bg избра по-долу.
Много бе трудно да изберем сред толкова много красиви стихове за есента. Ето защо в крайна сметка избрахме сред трийсетината ни фаворити чрез жребий следните победители, оценени общо заради всичките техни публикувани стихове:
Ясен Ведрин – носител на голямата награда – Луксозно издание с поезия
Йоанна Найденова – най-младата ни участничка
Десислава Стоянова
Виктория Маринова
Стефан Прохоров
Евелина Ламбрева
Милко Христов
Мартина Кирилова
Нина Тошич
Айтен Еминова
Дими Фильова
Те получават по една книга от водещи родни издателства. Моля победителите ни от страната, които не са посочили точния си адрес и телефон за връзка да го направят, защото в рамките на един месец ще им изпраим наградата по пощата. Победителите ни, намиращи се София, моля да заповядат в нашия офис от петък, 28 ноември на адрес ул. Никола Славков 41, ет.3, ABC Design and Communication. Награди, епотърсени в рамките на един месец, не се връчват.
Напоследък захладня, а летните страсти се превърнаха в дъждовна носталгия по слънчевите дни…
Но ние от Kafene.bg не униваме, а се настройваме лирично и творчески и ви предлагаме конкурс за есенна поезия.
За разлика от лятното ни хайку предложение, където бяха зададени строги правила, сега ще бъде точно обратното:
Даваме ви пълна свобода на действие и форми в рамките на 100 символа, стига стиховете ви да са по някакъв начин свързани с темата за есента. Можете да изпращате до 3 авторски стиха на адрес konkurs@kafene.bg до 15 ноември като посочвате две имена, точен адрес и телефон за връзка.
Наградите както винаги са изкусителни, така че очаквайте в скоро време да разберете каква ще е голямата награда за победителя. 10 от участниците ще получат още книги от водещи издателства и други изненади.
Очакваме вашите есенни поетични предложения!
Донка Чолакова
Към следващото лято
Меланхоличната прегръдка на нощта
ме връща към неща познати,
към пусти плажове в началото на есента,
към залези, нашепващи за лято.
Все още кожата ми помни лудостта
на татуирано докосване, когато
съблякох меланхолията на брега
и тръгнах с теб към следващото лято.
Любомира Чавдарова
Що за сезон?
Един сезон – на кални пръски,
на слънце омърлушено,
стъкло опушено.
Какъв сезон!
На хрускави листа и сухи клони,
на безнадеждност
и съдрани мрежи.
Защо сезон на огорчение?
От толкова оранжево почти избухваш-
като че пламък-
есенен,
витален,
раждащ.
***
И пак е есенно,
и дъхаво,
и хубаво!
Житото -старателно прибрано,
безделието-съвестно презряно.
Изпращаме по- рано слънцето.
Нощта с хладна нотка
се приплъзва,
а сутрин ставаме
тъй сънени,
като че нямаме покой
и спирка
нямаме-
под стряхата и да се сгушим-
ненужни, нежни, недочакали
пустеещата белота на зимата-
затворили в стъкленица
любимото си лято,
което браним
от мъглите.
Деница Желязкова
Листа златни и алени гонят се,
Севернякът им тихо припява,
а във мене останала тръпката
летен полъх и слънце ми дава…
Татяна Петрова
Есента ме пречупва
през призмата
на отломки от чувства
изхвърля ме в безбрежието
на океана от тъга и самота
***
В златистото на есента
откривам отговора на любовта
че трябва да си свободен
и недокоснат от земния свят
за да преоткриеш вътрешната си свобода
Александрина Йорданова
Няма есенна тъга
Щом е есен и вали,
как живееш ти?
Гледаш капещи листа, мрак и сивота.
Но усмивката ти, знам-махна онзи облак там!
Погледа ти жив- озари деня мъглив!
Ти си лъч и красота, няма есенна тъга!
Няма студ и тишина в твойта радостна душа
Остани сезон за мен,
все от обич вдъхновен !
Диана Славова
Художник невидим, рисува красиво
обагря прекрасно света,
в нежни тонове той преоблича,
засиява в златисто есента.
Есен красива,
и пъстра и сива, но някак добра.
Ту слънце, ту облак – така я обичам,
чрез нея различен става света.
Есен загадъчна тихо наднича
в ръцете си носи безброй цветове.
Дърветата с пъстри премени облича,
красиви килими тъче.
Десислава Стоянова
Вдъхновено от Марта
Щурците умират в студеното днес,
замлъкнали във вечните пози,
сама на паното извайвай финес,
ухания летни на рози!
Усетени трепети,
пъстри дъги,
изсвирвай с душата си лятна
и календарното време върни,
виж колко е необятна!
А после извивки на есен вземи,
раздиплени листи и плод,
пейзажно в хаоса ти премини,
заслушана в природния код.
Тогава на есента песента,
ще чуеш в няколко гласа,
ще видиш през нея как диша света,
обновена и с друга нагласа!
Цветан Тодоров
Есен
Небето – рентгеновата ми снимка;
долу – шарения до лудост.
Есен над Дунава
В утринната дрезгавина
гарги се превеждат
от румънски на български.
На свечеряване
Гарваново ято –
люлеещ се сърф
пред черния флаг на небето.
Евелина Ламбрева
Есен
От дървото
на живота
капят
един по един
приятели…
Есенен мъж
Брадата му- прошарен хълм,
устните- като мушмули сладки;
ръцете му- гнездо за крехкия ми сън,
в което ветровете не припарват.
Мълча и гледам този мъж,
навън дъждове се изнизват…
Стопля женския ми скут
есенна обич пречистена…
Есен
Във мрака кървящата есен пропъшка
и в парещи рани червеният явор се свива…
Молитва отправя, безпомощно пръсти закършил,
самотният кестен под облаци диви.
Умиращи мигове куцат навън, в листопада,
подобно клошари се сбират накуп – да не зъзнат.
Човекът, дъждовното лято изстрадал,
е есенен лист, от живота небрежно откъснат…
Ружа Велчева
В тялото ми
есенно
линее
птица пролетна.
Не поглежда трохите.
Водата не докосва.
Тъмнината я плаши.
Пролетни небеса
сънува
птицата
в затвора на тялото ми
есенно…
Виктория Маринова
Есенно равноденствие
С по едно зрънце
денят започва да намалява
и опитоменото слънце
пестеливо лъчите раздава.
Лястовици
Наредени са птиците
и натежали са жиците
от новото попълнение.
Есента връчва на лятото
поредното уволнение.
Сигнално
Обагрени в жълто
листата примигват
като знак за внимание!
Един с друг се настигат
сезоните и сменят се
по разписание…
Люси Сетиян
Рожден Ден в есента строен
Есента почука на моята врата,
в очакване да и отворя с необходима доза от редовната тъга.
Само че за нейна изненада този път не стана баш така,
защото я издебнах с подаръци в ръка.
Купонът вихреше се вече, всички бяха в загхлас,
когато скимна и на нея да мине неочаквано през нас.
Балони и бонбони, тирбушони и помпони,
предаващи се от маса през уста, ръка и крак,
че чак до дългите бедра на изминаващата слънчеви лица заря,
в чаша или халба направо през деня,
превараха се кой по-напред да послужи за способ на празничен отчед.
Ала в своята пъстра купонджийска дреха
и тя не остана без просвета…
Изненада ме с букет от розови листа, намерени под стреха от жълто-ароматни пролетни цветя, докарани специално от Аляска през нощта,
че да вдъхнат днес единствено на мен – целувката на любовта,
прераждаща се само и единствено през есента…
Магия или изненада остана в книгата на спомени добра?
Със своите обувки от коприна,
почука с токчета и мина,
чудото на модния шампион –
есенна колекция на новия сезон,
естествена премяна от близкия планински дом.
Падат неохотно нахалните цветя,
изпреварват атрибути от клонки и листа,
където сред цветове от огън, слама и вода,
засипват ни с мисли, страсти и хвала,
ако не за любовта, поне за от този род дела.
Плъзгат се подобни на дъга,
минавайки по подиума от дневна струйка светлина,
без капка срам и грам неохота,
за да оставят ни с поглед очевидно замъглен,
но не и без липсващата доза дъх затаен,
чак до там, че и сърцето взе да бие
като стара църковна камбанария.
Одежи златни, неопетнени от греха,
се носят ведро като прашинка на брега,
изпяват своята ода за непоправмите неща и
скриват се пак до края на годишната врата,
защото тя скоро ще ни докара и горката зима,
застинала в поза – както стройна, така и непоколебима.
Цеца Ненова
Есенни картини
Палитра – ярка и богата,
В огнено , златно и кафяво.
Въздиша есенно земята.
Щрихът загатва за раздяла.
***
Есенно и мрачно.
Вече захладня.
Дълъг ще е здрача,
кратка – утринта.
***
В тези сиви дни,
кални и студени,
слънцето ще спи,
вече уморено.
***
И мъгли , мъгли…
Есенно и мрачно.
Само стих трепти,
бард с китара крачи.
Наталия Атанасова
Есен
Криви драконови стъпки виждат се пред пещерата,
а във пещерата празно,
истината си е пак невидима, а лъжата явна.
От принцовете и принцесите останали са само спомени и дрехи,
всичко що минава се изгаря , само казват “о, беше отдавна”.
Чакане до края на света, а тогава – музиката ще е спряла
всичко млъква някой ден, но дали ще се сменят и цветовете?
Важно е какъв е бил животът.
Днеска страстите пируват, но и вчера е било така
мъчат се да не лудуват остарелите листа.
Няма слисъл в дните има само мними облаци,
а от шутовете дето не разсмиват се отказахме завинаги.
Милко Христов
Есенни листа
луната е плакала.
в нощните локви
Есенна сватба
жълти листа танцуват
по барабана
Есенен театър
листата се покланят
на дърветата.
Йоанна Найденова
Есенно море
Море прекрасно
с вълните ти като орли
пясъкът като слънце
радваш всички очи
и с усмивка топла ти даряваш
на добрите детски души.
Пролетно-есенен ден
окапали дървета
и тъжни две сини очи
и детската радост закрита
в есенната утрин ехти
Детските сини очи
блестят като слънчеви лъчи
но весели птички запяват
чуруликат тъй сладко дори
пеперуди прехваркат нагоре и пчели
и птички играят с детски души
Силвия Христова
Песен някаква есенна
Внезапно грабна ме бурята,
понесе ме вятъра
на своите крила.
Яхнах светкавица,
извиках ведно с гърма.
Подскочих сред капките,
приземих се с дъжда.
Посрещна ме ефирно
многоцветно килимче
омокрени спокойни листа.
Целунах цветята,
повдигнах тревите,
надигнах глава.
Зареях се някъде
в цветното.
и възкликнах:
Ето я тук есента!
И в миг погали ме
ласкаво слънцето,
стопли мойта душа.
А някъде там край поточето
птица запя
и изникна вълна.
Гергана Стефанова
Портрет на есента
Есента е протегнала длани
да се запознаем ме кани.
В стилен оранжево-жълт костюм
с червено-златни коси,
коленичи до мене и сведе очи.
Усещам дланта и гореща,
а пулса, е толкова бърз, че лети.
Премита тя всички улици
с пъстри пеперудени листа.
Прилича на момиче с липсвщи мечти,
но всъщност много и се иска
точно мен, сега да заплени.
Есенна Телеграма
Всяко жълто листо е телеграма,
пратена ни от Бог.
Да я разкодираме не е лесно,
откъснати от божията мъдрост.
Живеем в 21 век,
без ценности почти,
без морал са повечето хора,
наричм ги "слепци"
и за тях не искам,
не искам да говоря…
А всяко жълто листо е телеграма,
пратена ни от Бог!
Но за всичките "слепци"
пожълтелите листа,
са просто боклука,
който трябва
да пометат пред дома.
Мартина Вичева
В приказки,
изваяни от спомени
на феи
със счупени крила,
залезите
пак облечени са в сиво.
Вятърът
развя воалите си,
в които скрих
неизречените истини
от среднощния си сън.
В далечината
останали са само сенки
от мечти,
завинаги изгубени.
Есен е,
а виждам само в сиво.
Очите ми
загубиха цвета си
и надеждата,
че някога ще го намерят…
* * *
Сивотата на деня
пречупи се
през призмата на есента,
превръщайки се
в топла приказка.
Листопад от мечти –
огнени като слънцето –
танцуват с вятъра
по асфалта.
Листопад от мечти –
шарени усмивки,
влюбени в прощалните песни
на лястовиците…
* * *
Сред мъгла от сиви мечти
върви самотата
и мисли за поредния листопад.
Тъга в очите й.
Малко по малко умира
последната шарка на есента.
Вятърът обрули
нежността от клоните.
Любовта отлетя
с лятовичата песен на юг.
Сивота.
Студ сковава сърцето ми…
Станка Грудева
Пролетения живот забрави
В гнездото есенно едно яйце,
А можеше с крила вълшебни
Да хвръкне птиче със сърце.
Яйцето няма кой да пази
В листовете сухи да тънцува
По улиците пусти, трутоари
Клонките са голи и самотни.
Но корена останал във земята
Всеки спомен нежно приютил
В столетните си дълбоки рани
Тъга на хора и сезони притъил.
Целувките на дъжд вълшебен
Ще галят нежно човешки сетива,
Че есенния дъжд убива
И последната усмивка на пролетта.
Природата плаче и сънува,
Хората, гледат и мълчат,
Сред бурята към топлата камина
Се стига със изсъхнали листта.
Катя Николова
Есен дойде, умираща есен.
Пълен свят с празни мечти.
Една нестихваща песен
В мен напира, звучи:
Есен, есен къде сгреших?
Велислава Райдовска
Есен.
Водопад от листа.
Красота!
Но защо е тази тъга?
Дали не виждам моите мечти?
Умиращи!
Очакващи снега!
Не! Крият се…До пролетта.
***
Таз есен – толкова красива
С топлите си багри
И прашинки златни –
Същински пир за моите сетива е!
Мариана Пенчева
Есенно
Спаси ме от устните му топли,
с аромат на мед и зрели дюли,
за мене беше труден досега живота,
с мислите за него всяка нощ се любих.
Избави ме от тъмните очи,
твоите са весели, зелени,
ще го оставя тихо да върви,
ще ми се да си роден за мене…
Постели килим от есенни листа,
стопли ме с последните летни ласки,
понякога е с вкус на грозде любовта,
понякога е трудно да откриеш щастие.
Поливам нежността с топъл шоколад,
вземи ме със себе си, да тръгваме,
мечтая за едно единствено на този свят,
да бъдем заедно – подари ми сбъдване…
Дани Трайкова
Последни слънчеви лъчи.
Облаци утринни мъгли.
Вятър брули позлатените листа-
танциващи последния си валс.
Паяжините-изпаднали във транс
унило посрещат есента.
***
Последни слънчеви лъчи.
Облаци утринни мъгли.
Вятър брули позлатените листа-
танциващи последния си валс.
Паяжините-изпаднали във транс
унило посрещат есента.
Стефан Прохоров
Есента на болните
Листата на слънцето паднаха,
за да огреят земната кал.
В супа от кал и от розово
зъзне тротоарът заспал.
Теомира – Десислава Петкова
Есенност
Стърнища посивели,
студена кръв мълчи –
измама преживели,
земята все гълчи.
Полето есенее,
харизан звън в небе
докосва онемели
ръцете на дете.
Нелепо разпиляни
копнежи за любов,
в лъжовност оковани
издигат свят покров
Пианото на Дон Кихот
Белочудна есен тича презглава,
вятърни мелници разказват легенди,
онемяла зорница си спомня сенокоси,
светлосънно пътуване на орхидеи.
Препуска Росинант самотен,
объркана действителност рисува справедливост,
а Дон Кихот запалва факла.
Ще зазвучи ли ”Малка нощна музика”?
Испанският идалго се усмихва.
Алкала де Енарес ликува белосвидна,
изпраща ни жасминови сонети.
Епохи са притихнали в чертог космополитен,
а, аз танцувам в кралски двор,
където преданост и истина ми се покланят.
Не искам никога да свършва този танц,
о, нека рицарят да свири неуморно,
напук на подлеците в заговор сплотени,
готови да нападнат в гръб,
да ме разкъсат като плячка,
да ме залагат срещу титли и имоти.
Нима възможно е да бъда уловена,
да ми надянат хитра примка враговете,
когато Дон Кихот е моя орисия?
Не мисля, че ще стана жертва,
завинаги ще ме закриля тази песен,
която камъните ще запеят.
Добър вечер, рицарю, мой!
Мое убежище и моя утеха!
Мимолетните времена си отидоха,
а ти остана завинаги верен.
Невъзможност
Крещеше времето като простреляна кошута.
Частици дни се разпиляха нерадостни на пода.
Копнения като мъниста в ръцете си събирах,
а някъде проплакваше любов.
Изгнанице моя, да знаеш как се молех за теб –
както се молят предатели.
Така е късно да те изоставя,
а да те докосна не успявам.
Колко много те търсих, моя мила любов,
както скитах по калдъръми
чух молитвите на сребърните камъни
и ридаенето на изгубени чамове.
След твоя бяг дулата на страха започнаха да вият.
От горестните дъждове разбрах,
че е невъзможно да те стигна.
Ръцете ми са толкова студени,
защото ме отлъчи покрусена.
Цонка Христова
Във джоба на септември
се крие есента.
Косите й- напуснати гнезда.
Луната залюлява като люлка-
жена, която ражда зима.
***
Къде ли е Родината?-
попитах есента и зимата.
Мълчи градът,
от жълти пики изтърбушен
и мъртвите комини
в съня си пушат.
****
Изпират гларуси крилете си
във синевата на морето.
От сенките им вечерта
си шие бална рокля..
Но истинската фея е есента
nepredpolagai niksss
ЕсеНеН ПЛач
Вървя по следите на любовта,
търсяте и викам Ела,
сълзите в очите напират ,
а когато усмихнеш се,
без думи ме оставяш.
Пътека окрасена с есенни листа
дърветата плачат за нашата любов,
че те няма мило при мен
и че боли ме като не си до мен
ти за мене пиле всичко си.
Дърветата плачат, че любовта ми истинска е,
но не виждаш как душата плаче,
и как боли ме от самотата в която,
ме оставяш да потъна когато не си до мен.
Румена Григорова
Рози за спомен
О,моя есен,розите обрала,
оставила бодли им като сълзи да блестят !
Недей да ръсиш болка от забрава,
душа ми дай,та рози и през зима да цъфтят!
Не искам много за остатък кратък –
едно откраднато от есента листо,
едно цветче,което да ми топли мракът
и малък къс усмивка скътала сребро.
О, моя есен,егоистко драга !
Защо стремително се втурна в моя ден ?
И розите откъсна със усмивка блага…,
аз ти вярвах,ти предаде мен…
Не те виня за дръзката присъда !
Едничка роза ти,все пак ми остави !
От аромата й уханен да се будя,
хубостта й есента на дните мои да краси !
О, моя есен,розите обрала ,
Оставила бодли им като сълзи да блестят !
Изпий ти,болката що носи ми забрава,
в душата ми да могат и през зима
рози да цъфтят !
Мариян Васев
Листата
Прости ми.
Не исках да я пусна
на вятъра, който я грабна.
Ала ето я там, сред листата.
Мокра в мъглите земя.
Прости ми.
Борих се, дърпах, старах се,
Обкичих я в злато,
а тя – вятъра гушна
и нежно целуна тревата.
Прости ми.
Но не защото тя си отиде –
Аз, слаб, лек и в евтино злато
Пропадам след нея – спаси ме!
Вятър. Полет. Земя.
И ти отново топиш се сама,
осъдена гола да чакаш
пъстрата пролет в мъгла.
…есен
изтръгна листата…
Иван Сухиванов
Есен
пука земята – прогизнали ветрове
размазват петната и… вгъват
голите клони – арматура
на меланхолните образи
мъгла
запотява стъклото на локвата –
ако разтвориш
и този прозорец – ще видиш:
гори, низини
и селца – покрай
пустите гробища
брулени дюли
виещи орехи
Нели Станева
Водопади
oт меланхолия
и течен джаз.
Подранила нощ
във вечерта,
в чашата вино
на бара,
където всички
говорят френски
по-нежно от преди…
По закачалките до входа
вече висят
черните шлифери
и някой друг чадър…
***
Листата, по които вървях,
не поеха отпечатъци
от стъпките ми,
но въпреки това
въздухът със аромат на сиво
ме прегърна и ми каза "завинаги"…
… Завинаги мога да остана
в меланхолията
на леко захладнелия ми ден,
да тичам дълго след ветровете,
да мисля в топли тонове
или да замръзвам моменти
във вечерния хлад –
студената ми ръка,
която Tой държи
в току пристигналата есен…
***
Любовници в Париж
Ние ставаме,
любим се, мием си зъбите
и в трескав унес се спускаме
след октомврийската мъгла
в един съвсем делничен Париж.
Tи знаеш къде са скрити,
далеч от Champs Elysées,
най-божествените кроасани
с най-обикновеното кафенце,
леко горчиво и маслено…
Aз мога да пия тази чаша
цяла вечност, ако я имахме…
Но ето че сега
незнаем какво друго да правим,
освен да плачем в бръснeщия дъжд,
вървейки бавно към метрото, което
ще вземем в две посоки,
за две летища,
за два различни полета,
в които ще почустваме,
че истинската есен е дошла…
Мартина Кирилова
Сезонно е
Солта от кожата ми вече пада,
и няма помен от море.
Една мечта в натура е изляна,
и ти си в нея – моето момче!
С тебе зимата посрещам,
без да ме е страх. Какво пък!?
Вместо летен дъх и песен,
скоро ще ни радва сняг.
Нима е от значение сезона,
щом вътре в мен любов расте?
Виж каква красива есен – и
любов, окъпана във цветове!!!
***
Загиващи листа
Оранжево е някак си около мене,
и е пълно с топла доброта.
В сърцето ми тупти унесен
духът смирен на есента.
Тя пристъпва леко и напевно,
и дарява ме с безброй искри.
Всяко клонче, лист и цвете
проблясва – охладено от слана.
Въздухът е повече пречистен,
ухае тъжно – на загиващи листа.
В слабите отблясъци на слънцето
ражда се и плаче есенната красота.
Спомени и време днешно, сливат се,
в небивал – луд екстаз, всеки дъх и
всеки миг е лудост от емоция –
от радост и от плач.
Трепетно посрещаме сезона,
който ни прибира у дома.
Хем тъгуваме за миналото лято,
хем се радваме на тихата му самота.
***
Дъжд от жълти чудеса
Хруска под обувките ми есента,
свила се на топло под листата.
В клоните шуми ветрец –
бърза да ги спусне на земята.
Намалявам бързата си крачка – и
денят ми се превръща във разходка.
Обгръща ме спокойна тишина,
присъща на сезона на листата.
Багрите им са искрящо величави –
отразяват огнъня във цветове.
Този огън топли ми в душата,
и мога да го пипна със ръце.
Есента напомня ми за детството,
сякаш изживях го преди ден,
дето във градината на баба,
тя пристигаше със дъжд от цветове.
Искам пак да ме облее – дъжд от
жълти чудеса! Да се смея пламенно
безгрижна, и пак – с отворено сърце
да посрещам есента!!!
Недислава Терзиева
Есенно Време
Годините не означават старост.
В очите времето е спряло!
Да остареем не е слабост,
щастие сърцето е събрало…
Не е ли невероятно, че живеем,
че меним си цветовете,
от шарената есен побелеем…
Броим си греховете.
Тялото роб е на годините,
лицето котва на страха
Ала спомените, милите
са лятото през есента.
Не ,не ме е страх да остарея,
дори сива да съм есен!
Пред времето не ще треперя…
Ще вилнея, ще съм вятър бесен…
Есен в очите ти
Открих те при старата любов-
самотен в ъгъла стоеше..
Като есен тъжен за живот
лист по лист броеше.
Усетих есента в очите ти,
дума не успях да изрека…
да спася дори мечтите ти…
Избягах,нямах смелостта!!!
Милеслава Богданова
Есенни миниатюри
1.
Носталгията само
не отлетя на юг.
На морното ти рамо
за теб ще пее тук.
2.
Не тъжи, че свърши се лятото,
а изгаряй от спомена – жар,
че сега предстои непознатото –
от снежинки да лумнеш пожар.
3.
Лято бе.
Есен е вече.
Слънце бе.
В кал се разтече.
Жарко бе.
Студ се разстила.
Светло бе.
Всичко умира.
Людмила Христова
Есенни импресии
Мъглата – кипнало мляко.
Звън на хлопатари
бележи пътя.
****
Вятърът отнесе
шапките на жълъдите.
Есенен поклон.
*****
Късна есен.
Пръстта попива
сенки на ята.
Бонка Георгиева
Броеница
Жълто, червено, зелено,
кафяво, оранжево, пъстро
Нижат се пред мене
багрите на есента.
Палитра красива
и още по-изящен художник.
Така им отиват
тези дрехи красиви
на дърветата цветни.
Няма друг по-изящен художник,
който да се мери с есента.
Може би прекрасната пролет,
но тя изпъстря всичко в зелено,
а есента приливи от багри
от кестени жарки, от плодове.
Как да не искаш да рисуваш
запленен от толкова цветове?
Есен
Момиче едно босоного,
премита листата в задния двор,
в очите му огнени светят,
хиляди искри -въпросите на есента.
Сякъш събуден в спомени
полепва по мене деня,
някога преди, някък и сега,
виждам тези две очии
и пъстри есенни листа.
Момиче есенно поспри.
Кажи ми откъде си и защо
в очите ти горят звезди?
А връбчетата кълват трохи
подхвърлени от мойта длан,
дали не сбърках, че не дадох
на босоногото момиче топлия геврек.
Открадна сякаш парещото лято
от мене щедроста, затичах се
и я настигнах,подадох и храна…
Да беше топла,жарка есента!
Откраднат ден от лятото
пред мен се очерта.
Павлина Гатева
Обещан отговор
Всяка есен, любими,
"Листи, есенни падат".
И преносно сме с теб "преди зимата".
За това може би
аз до тебе присядам.
Впрочем, аз и не съм си отивала.
Аз съм твойта фантазия,
дълги, дълги години
съм отглеждана, и забравяна.
Да, повика ме, обедно;
обещах ти и влязох.
Приласкай ме; от студ чак съм синя!
От мъглата потръпваме.
Тя владее душите ни.
За това ме извика, признаваш ли?
Разсъбличаш ме. Стига ти
нежост безкалорийна –
завладяваме се чрез тялото.
Пренебрегваш вината си.
Сядам леко на скута ти.
За това ли затваряш очите си?
Да не чуеш "Обичам те"?
Промълвяваш "Изчукай ме"
и заравяш ръце във косите ми.
За "следите в душите ни"
– колко точно го казваше!
те, душите ни път с коловози са.
Толкоз много любовници
през калта им са газили.
Не задавам излишни въпроси.
Ще зачена детето ни.
Да, решила съм в себе си.
Без баща ще го гледам. Забрави ли –
аз съм есенна, време е
да си сбъдна надеждата.
Ти "заблуда" зовеш я. Напразно.
Лепнем, да – от усилие
да попием с телата си
всяка капка с телесните течности.
Имаш кърпичка? Странно е
как посочваш вратата и
да си тръгна веднага копнееш.
И се взираш в прозореца
не след мен, след децата как
свойте есенни листи събират.
Не копнеж утолен,
не и тоз листопад,
нещо друго в нас сякаш умира.
***
Моя есенна
Моя есенна късна любов,
моя песенна,
как протягаш безлистени клони,
унесена
във мечтите на дългите стволове
на тополите,
като ножове светлосиньото горе
проболи!
Моя късна мъглива любов,
моя горестна,
ще се спусне ли слънцето
от просторите,
да разцъфнат в лилавото
минзухарите,
мое тъй желано, тъй последно
начало!
Моя слънчева късна любов
неизстиваща…
***
Закономерност
Една напълно предвидима есен
изми листата жълти по паважа
по улиците като пъстри пажове
тополите строени срещу вятъра
размахват раболепно свойте длани
приспаните си пъпки да запазят
Едно припряно лято си отива
и в бързината дните разпилява
подгонва птичите ята със врява
подхвърля ги в небето модрочисто
и по огрения от слънце хребет
на планината мята снежни мисли
Една такава зима се задава…
Росица Петрова
Серенада под дъжда
Какъв бе този смугъл ден
от който и небето се разтъжи?
Закапаха дъждовни капки в мен,
а нийде не продаваха чадъри.
И порех в ледения дъжд –
отвън вали и в мен валеше..,
душа къде да подслониш
могъл би в тази щура есен?
А в таз привечерна тъга
един младеж с китара звънка
под стряхата на влюбена жена
изпращаше й серенада дръзка…
О,влюбените знам,че от дъжда
пази ги чадър на любовта.
Анани Ананиев
Есенна приказка
Колко е красиво
да умирам,
когато си златна, Родино.
Възход
Сиромашко лято.
Горо, де са ти листата?
Майко, де са ти децата?
Любов
Сърдиш се за нещо,
вечно съм виновен,
тъжен край – последна среща.
Ти си есен,
аз съм споменът отровен.
Христо Мандев
Есенно утро
Кой ли вятър
из гората
утрото разбуди
и подгони
в голи клони
листи – пеперуди?
Над полята
е разлята
есенна мъглица –
светлокоса
вред се носи
златната царица.
И в градина
вятър мина –
виж, промяна има,
всяко цвете
ще усети
леден дъх на зима.
Лъх натири
по баири
хорската гълчава.
Късна есен!
В сън унесен
всичко дъх стаява.
***
Среща с есента
Есен златиста
с пъстрите листи
земята
богато застила.
Топло прегърна
златното зърно
в браздата
и дава му сила.
Едри гроздове
дъхави, нови
увеждат
лозите доземи.
Топло и тихо
тук се споиха –
надежда
човека обзема.
Дните мъгливи
вред ще заливат
земята
с дъжд благодатен.
Дните мъгливи
сипят красиви
листата,
от вятър изпратени.
***
Е с е н
Знойното лято отмина –
птици отлитат на юг.
Тегнат богато градини –
слънцето сбрали са тук.
Стихнал лъщи чернозема,
въздуха с пара налял.
Майчина тръпка обзема
плодната наша земя.
Сладост дъхти по лозята –
винени струйки текат.
Губер с позлата замята
горският приказен кът.
Златната есен повява
своите прозирни крила.
Стихва в полето гълчава –
вкъщи на топло ела!
Нина Карафизиева
Мой сезон си –
заради топлите кафяви очи.
Мой сезон си –
заради шалът, заплитащ ветровете.
Мой сезон си –
заради палитрата от думи.
Мой сезон си –
оголвам всяка багра
от теб
и приютявам нощта
в есенно сияние.
Таня Стоянова
Старикът
На каменни стълби –
подпрял глава –
брои
отлитащите слънчеви проблясъци;
последните пожалени коси
се сливат със житейската му зима
и увяхналите дни на пролетта.
ххх
Като лятна роза –
зряло и щедро
пръскаш ухание.
Дойде есента –
целуна те за сбогом,
и ми завеща
фрагменти
от скъпоценна картина,
с тих воал
от дима на минало.
Светла Пиргова
Някак неусетно бързо лятото отмина,
така и не видях как денят намаля.
Някак неусетно бързо листата пожълтяха,
така и не видях как дюлата узря.
Някак неусетно бързо живота ми премина,
усетих само на мойта младост есента.
Ах, как обичам есенни цветя
събрали дъх на влажна пръст и шума,
предвестници на самота!
Ах, как обичам тези пъстри багри
искрящи в слънчевата мекота,
от мъдрата природа събрали зрелостта!
Обичам есента в гората когато,
слънчев лъч прорязва утринна мъгла,
когато капчици роса блестят
по паяжинната свила.
Обичам есента в гората когато,
в пурпурни кълба дърветата горят,
когато гихо се отронват
ненужните листа.
Обичам есента в гората когато,
птица морно прелети,
когато с повей ме обгръща тишината,
в косата нежно ми шепти.
Нина Тошич
Октомври
Обичам мириса на есен,
на шума, пушек, падащи листа.
Изстиващото слънце, тъжна песен
загубили се някъде по пътя към дъжда…
Златисти листа – романтично имане.
През октомври се случват мистични неща,
и под водопада шарен, който застане
сбъдва всяка дръзка мечта!
Объркани стоим под листопада
и мислено с теб се вричаме,
че винаги, през всички есени,
докато дишаме… ще се обичаме!
Есен
Сезон на мечтатели,
странни гадатели
крадци на разбити сърца.
Сезон романтичен,
омаен, лиричен –
за всяка самотна душа.
Есен красива, шарка игрива,
водопад от златни листа.
Есен самотна, разбита мечта,
изгубена обич в дъжда.
Как да спрем красотата,
ромонът тих на листата,
златното чудо покрило света?
Кристина Лалчева
Есенни пръски кафе
Катраненият мрак навън отмина неусетно.
Безметежно, сънените ти очи отварят се,
минаваш през листата на оклюмали върби,
нехайно заиграваш се със западния вятър.
Прокрадваш се иззад пердето от батиста,
през гънките надничаш любопитно, посягаш,
към косите ми изкуствено ръждиви, отривисто.
Прогорените ти пръсти гъделичкат ми клепачите.
Не отминаваш пак сънливото ми хленчене,
изчакваш ме спокойно – да се повъртя сама
в завивките, да се събудя и да посуетн