CD 134 – с родопски народни песни, изпълнявани от Христина Лютова, вече е на музикалния пазар.
[1] Рафинка болна легнала * * * 4’49’’
[2] Очи, чорни очи – обр. Коста Колев 3’27’’
[3] Хранила майка, кутила * * * 3’12’’
[4] Да знаеш, майчо * * * 3’36’’
[5] Горице, горо зелена – муз. Лазарин Кисьов 2’18’’
[6] Стано, мари – обр. Коста Колев 3’15’’
[7] Марудо, нивесто * * * 3’48’’
[8] Планино, Стара планино * * * 4’10’’
[9] Забурила Ена – обр. Коста Колев 2’18’’
[10] Енке, майчина дощерьо – обр. Анастас Наумов 3’35’’
[11] Йе ми подай, мари, йотключкове – обр. Анастас Наумов 3’51’’
[12] Кадона седи в бахчона – обр. Коста Колев 3’39’’
[13] Юначе карат ворзано * * * 2’49’’
[14] Росни ми, росни, росице – обр. Коста Колев 2’47’’
DDD 47’44’’
***
Участват: Георги Кичуков – гайда, Оркестърът за народна музика на БНР, ансамбъл "Родопа” – Смолян.
Диригенти: Христофор Раданов, Лазарин Кисьов, Добрин Панайотов, Анастас Наумов.
Богатото музикално наследство от Родопите стига до нас благодарение на многобройните певци, които неуморно издирват и записват фолклорни бисери от родния си край. Сред тях е и Христина Лютова, събрала и запазила над 400 песни. От тях в златния фонд на Българското национално радио се пазят над 40.
Дългогодишната солистка на ансамбъл "Родопа” – Смолян е потомка на прочути родопски родове. От тях е наследила не само интереса си към песните, не само таланта си, но и борбения си дух, както и непрекъснатото търсене на нови възможности за представяне на родопската народна музика. Освен в ансамбъл "Родопа” нейният глас звучи и в народния хор "Големите българските гласове” с диригент Здравко Михайлов. На нейното изкуство са се възхищавали във Франция, Куба, Холандия, Русия, Гърция, Мексико, Беларус, Чехия, Корея, Германия, Унгария и в много други страни. А създаденото от нея великолепно каба трио "Родопея” разширява творческия й диапазон. За него певицата споделя: "Като има каба гайди, защо да няма каба трио? Три ниски гласа, темброво стабилни и плътни, три индивидуалности, добре слети”.
В своята анотация към диска проф. Манол Тодоров отбелязва "специфичната тембрална обагреност на мощния и плътен, винаги сочен глас, който излиза от рамките на всеобщата представа за красив алт изобщо, за да очертае красотата на един действително уникален глас”.