Тамара Ангеловска: Операта стана моето всичко

Младата оперна певица Тамара Ангеловска е родена в Скопие, но вече живее в България и в момента усъвършенства музикалния си талант в НБУ.

Как искаш да те представим?

– Забавна, музикална и човек, който обича изкуството, живота и хората.

Как операта стана твоето място и с какво надграждаш в момента с обучението ти в НБУ?

– Операта стана моето всичко благодарение на моята майка, която ненарочно ме накара да се влюбя в творчеството на велики творци като Белини, Верди, Бизе и др. В момента изучавам магистратура „Актьорско майсторство“ и мога да потвърдя, че това е най-правилното ми решение до момента. Тази специалност ми помага много да израствам като един цялостен артист и този факт ме прави изключително щастлива.

С кои свои участия до момента се гордееш най-много? И награди?

– Всичките ми участия до момента ми носят много хубаво чувство, но бих изброила последните ми участия в Сърбия и в моя роден град Скопие, защото това беше първият ми концерт там като професионален музикант. А от друга страна наградите са тези, които ме мотивират да се развивам още повече и мога да кажа, че всичките до една са ми много ценни. Бих подчертала Гран При-то в Анталия, Турция, лауреата в Минск, Белорусия, лауреата в Москва, Русия, 1-вия лауреат в Хаифа, Израел, наградата за „Най-ярък глас“ на Руската Романсиада, 1-вата награда и специалната награда на последния ми фестивал в Сърбия.

А върху какво мечтаеш да работиш на сцена?

– Най-голямата ми мечта е да се докосна до големите оперни сцени, каквито са “ Ла Скала“ – Милано, „Метрополитън Опера“, „Роял Опера“ и да се превъплътя в любимите ми роли Лучия – „Лучия ди Ламермур“, Амина – „Сомнамбула“ , Виолета – „Травиата“. И дълбоко се надявам да ми се сбъдне тази голяма мечта.

Какво ти дава сцената и какво ти взима?

– До този момент мога да кажа, че сцената ми дава само положителни емоции, усещам хубавите вибрации на хората и свободно мога да кажа, че това е мястото, от което получавам най-голямата любов и се усещам като от друга дименсия.

Пожелаваш си…?

– Да съм щастлива и със същия дух да вървя по този вълшебен път.

Сподели в: