Централните хали в центъра на София са разположени на бул. „Мария Луиза“ до пресечката с ул. „Екзарх Йосиф“ и са едни от най-старите търговски комплекси. След новината, че сградата ще стане част от голяма търговска верига, се появиха разнопосочни мнения за бъдещето на емблематичната сграда. Публикуваме едно от тях:
„Живея на около 350 м. от Халите. Когато преди 13 години се преместихме тук, това беше екзотично решение. Днес кварталът е нещо като софийското Сохо и с малко усилие можете да намерите апартамент за около 2500 – 3000 евро квадратния метър. Или не можете, защото имоти няма.
За тези 13 години на нашия тротоар, на около половин метър от входната ни врата, липсват две плочки. Сменихме 3 районни кмета, роди ни се дъщеря, скоро тя ще завърши 7 клас, но тези две плочки все така липсват. Нашето Сохо си има счупен прозорец, който тръгва от Халите, минава през градинката през Банята и стига до нашите липсващи две плочки.
В Халите има метална конструкция, правена в работилницата на Айфел в Париж, която в момента е скрита от несъществуващ по план полуетаж. Самата сграда е проектирана от арх. Наум Торбов и строена в периода 1909 – 1911 г. От нея на запад са едни от най-красивите сгради в София – доказателство, че не всичко в историята на България са цървули и потури. На изток от Халите е била улица Търговска, няколко много красиви хотела – Сплендид и Комерсиал, Бански площад.
И днес градинката пред Банята е истинско богатство за града ни, но няма кой да я забележи, освен онези, които спят по пейките в нея. Години наред никой не повдига въпроса за мизерното състояние на Халите и площада пред Банята.
Някога двете сгради са “комуникарали” една с друга. Сега, покрай новината че Халите ще станат собственост на Кауфланд, се появиха гласове, че тази сграда трябвало да се ползва за култура, заради историческата ѝ стойност. Няма да питам дали “култура” включва прожекция на новите филми на “Ники Илиев” или поредната книга на Стойчо Керев.
Халите са частна собственост. През 1998 година Столична община влиза в съдружие с израелската компания „Ащром“. „Ащром“ получава 75% от дружеството, притежаващо Халите срещу инвестицията в ремонта. Столичната община остава с 25% от акциите. Комедията продължава до 2010 година, когато общината заменя акциите си от Халите срещу градинката до Руската църква, предвидена за озеленяване. Причината е, че Халите съдят общината за 30 млн. лева за подобрения.
Сега най-после Халите имат шанса да станат собственост на компания с достатъчен финансов ресурс да реставрира, възстанови и поддържа години наред историческата сграда. За мен това е начин счупеният прозoрец да се ремонтира. Надявам се ремонтът да стигне лека-полека и да двете плочки пред входната ни врата.“
Текстът е от Facebook профила на журналистката и издателка Сибина Григорова.