Официалното откриване на изложбата е на 7 август 2008 г. от 11 часа – по повод честването на 125 години от основаването на Военноморски музей-Варна, Главно фоайе на Фестивален и конгресен център – Варна.
Михаил Заимов разказва: На въпроса кое е най-голямото ми удоволствие, отговорът ми е мигновен: да се рея под водата в пълен покой, наблюдавайки пътя към повърхността на издишаните от мен мехурчета. Подводният свят винаги е гъделичкал въображението ми – от представите за митологичните чудовища на античния свят, през научната фантастика на Жул Верн и човекът-амфибия на Беляев, та чак до днес, когато мога да превръщам мечтите си в реалност.
През 1947 г., когато капитан Кусто заедно с френския инженер Емил Ганян усъвършенства акваланга и така позволява на човека да се придвижва автономно под водата с независим източник за подаване на въздух, той вероятно не е предполагал, че това ще доведе до scuba (self-contained underwater breathing apparatus) diving ужасяваща многомилиардна индустрия за развлечение на човека под водата. Девизът й е "Популярно, лесно и забавно – Diving is fun!"
Сега над 10 милиона души по света са редовно практикуващите водолази. Те са от вида “да се разходим под водата, да погледаме рибките с добрия чичко инструктор, за да има какво да разказваме на съседите, като се приберем у дома”.
На другия край на приключението diving стои рекордът на друг французин – Паскал Бернабе, който на 9 юли 2005 г. във водите на остров Корсика за 10 минути достигна умопомрачителната дълбочина от 330 метра, използвайки относително конвенционално леководолозно снаряжение. Времето, което му е било необходимо, за да изплува жив на повърхността, е 8 часа и 49 минути. Уверявам ви, в сравнение с това изкачването на Еверест е детска играчка. Французинът е тренирал три години и е успял едва на петия път. Методът му носи сухото наименование „Technical diving” и се различава от другия основно с промените в състава на газовата смес, която дишаш под водата. Нещо, като да си забъркваш коктейл според мястото и състоянието, в което се намираш.
Въздухът, който всеки от нас диша, най общо се състои от 21 % кислород и 78 % азот, плюс 1 % редки газове, с които не искам да ви обременявам. Та точно азотът е инертен газ, притежаващ свойството под налягане да преминава от течно в газообразно състояние. И така, след като водолазът прекара дълго време на по-голяма дълбочина, азотът потича в кръвта му. Ако изплува в това състояние, без да обърне процеса (нарича се декомпресия), кръвта му ще кипне като шампанско и мехурчетата ще пожелаят да излязат през всяка пора, причинявайки доста неприятно изживяване… и понякога смърт. Именно това е Кесоновата болест, наречена така на едно от първите съоръжения за работа под вода (изобретено от още един французин – мосю Тригер – през 1839 г.). Друга любопитна особеност на инертните газове е тяхното наркотично въздействие. Известно е, че всяко вещество, инертно в химическо отношение, но разтворимо в мазнини, притежава наркотично въздействие. Иначе казано, ако дишате нормален сгъстен въздух, съдържащ 78 % азот, на дълбочина по-голяма от 45 метра ще се докарате до състояние да не знаете къде сте и какво правите там. Трябва да се съгласите, че в тази наглед враждебна среда това не е много добра идея. Затова и няма много наркомани под водата. Развитието на „Technical diving” (с неговите газови смеси) през последните 15 години позволи на Паскал Бернабе да се спусне до 330 метра, а на голям брой технически гмуркачи – да работят спокойно на дълбочини от 80-110 метра. Радостно е, че техни последователи вече има и у нас.
* * *