На 23 април 2008 г. една от най-обичаните родни куклени актриси Слава Рачева отпразнува своя 70-ти юбилей. Няколко поколения българи са отраснали с нейния куклен герой Педя човек, който години наред разказва всяка вечер приказки за лека нощ от малкия екран на Българска национална телевизия. Тя с успех е изиграла около 1300 роли, а сред любимите й са тези на Мечо Пух и Малкият принц. На 2 юни 2007 г. по случай своя пети рожден ден българският детски портал Az-Deteto.com връчи на Слава Рачева грамота и почетен плакет за цялостен принос към детското творчество.
Усмихната и жизнерадостна, любимката на децата разказа за Kafene.bg с какво се занимава в момента и сподели свои размисли за кукления театър в България.
Коя роля винаги сте мечтали да изиграете?
Мечтая за всички роли и ако мога някога ще ги изиграя. Благодаря за ролите, които вече съм изиграла. Спомням си ги с огромен възторг и удоволствие, защото всичките са ме довели до чудесни срещи с публиката.
Какви са професионалните Ви ангажименти в момента?
В момента професионални ангажименти в истинския смисъл на думата нямам. Отзовавам се с удоволствие на покани , на които да отида с моите кукли да разказвам приказки. Сега заедно с един мой колега имаме два спектакъла, които играем с удоволствие за децата, където ни поканят. Това са "Маша и Мечока" и "Как кучето се учи да лае" – кучешка история. Това са представления, които могат да се играят на сцена предимно за малки деца.
Как биха могли читателите на Kafene.bg и техните деца да видят тези спектакли?
Ние дълги години обикаляхме по градове, в детските градини, по покана на детски учителки, директорките, също по различни места, където се правят програми за деца . Отзоваваме се на покани по възможност , защото трябва да се съобразяваме с времето, с което разполагаме. Моят колега все още е в действаща възраст за активна професионална работа, така че това е въпрос и на покани, и на възможност за осъществяване на тези покани.
Какви са предизвикателствата пред българския артист?
Каквито има при всички хора професионалисти – да им бъде предложена хубавата роля, с добрия режисьор и да играят в харесвания спектакъл. От това по-хубаво предизвикателство няма. Желая на всички колеги по-млади от мен, които се занимават професионално с това да имат успех и публиката да ги обича.
Може ли да се каже, че българският артист е добре заплатен?
Това вече е въпрос на политика. Мисля, че който е оценен професионално, той безспорно е и по-добре заплатен. Това е вече схема на търсене и предлагане, а и с какво ще се съгласим. Все още в България не можем да се похвалим с някакви особено големи хонорари или заплати, спрямо това което се прави навън. Все пак желая на всички артисти да бъдат добре възнаградени, а най-вече да се радват на любовта на публиката – това е много важно.
Кои съвременни постановки харесвате?
Ще говоря за живия театър.Съвсем наскоро гледах чудесно ново представление на Камерна сцена на Народния театър. Това е „Женитба” по Гогол, направено чудесно от моя приятел режисьора Кольо Петков . Вижда се как една пиеса от моето време даже и по-стара от моето време е изиграна по такъв съвременен начин от блестящ актьорски състав. Аз съм много доволна от постановката. Няма да се разпростирам много да давам оценка – за това имат грижа критиците. С удоволствие ходя на театър. Не винаги всичко ми харесва, но това е съвсем нормално. Аз съм един обикновен зрител, който малко от малко знае и кухнята на театъра.
Какво е бъдещето на кукления театър?
Ако не се върнем и обърнем внимание на тъй наречения адрес за децата, ние правим грешка със спектаклите. Това означава че трябва да се намери подходящата пиеса, подходящият материал за подходящите герои, за определената възраст на детето. Особено сега в условие на техническите придобивки като компютри и електронни игри, които ги привличат и интересуват, трябва да се намери точно това, което стига до малкото дете. До него все още стига приказката, разказана по най-приказния начин с кукла. Защото куклата е един много обобщен образ, много стилизиран, и в същото време безкрайно въздействащ за детето, тъй като това е оживялата му играчка. Не бива в никакъв случай да решаваме и да смятаме от своя гледна точка, че това би или не би се харесало на децата. Трябва да бъдем внимателни и да го поднесем простичко, както бихме искали да го разкажем и след като можем да му привлечем вниманието, значи имаме успех.
На кои творци в кукления театър се възхищавате?
В България има страшно много талантливи режисьори, много от тях са преподаватели в НАТФИЗ в кукления отдел , чудесни режисьори, които работят много добре с деца. Това са двамата много изтъкнати режисьори за деца професор Атанас Илков и проф. Николай Георгиев. Те се занимават много дълги години с куклен театър. Единият почти 60 години, а може би и малко повече. Те познават дълбоко душевността и характера на кукления театър, за да могат да направят пиесите, които се харесват на децата.
Как според Вас трябва държавата да подкрепи кукления театър?
Аз съм го казала много отдавна и мисля че не му се обръща внимание. Кукленият театър, както и театърът за деца трябва да бъде дотиран. Той не може да остане на самоиздръжка, защото не бива да се позволяват простотии, за да се привлича публика. Когато театърът бъде добре подкрепен, първо ще се появи хубав спектакъл и второ няма да има нужда да се вдигат цените за родителите – да не бъдат притеснени дали да отидат на театър или да купят шоколада на детето. Все още при тези условия трябва да бъдем много внимателни, защото изкуството се прави с много пари .Би трябвало за детското изкуство да не жалим тези пари.