"Справедливост за всички" е дебютният роман на Тихомир Димитров. Издава "Лик". Писателят разказва история, която се опитва по качествено нов начин да разгледа взаимоотношенията между хората в една арогантна, болезнено истинска и доста деформирана реалност, каквато е българската – тук и сега. Става дума за живота на една модерна и красива млада жена, която може да прави с мъжете каквото си поиска и го прави именно защото може…
Ако искате да научите повече: http://asktisho.wordpress.com.
Какво ни разказа самият автор за своя роман:
Как се решихте да пишете? Кое Ви мотивира и накара?
Започна като файл в личния ми компютър едно лято. Без никакви намерения за каквато и да е публичност. Започнах да пиша дългичък разказ, имах доста за споделяне в него, много неща ми се искаше да разкажа. Героите ми обаче "оживяха" и се събудиха в един свят, където вече не само волята на автора бе решаваща. Реших, че трябва да им дам шанс и да видя докъде могат да стигнат. Зароди се идея за роман. Дебютен роман. Пиша от малък, но досега все не съм събирал време и смелост да
направя един дълъг, качествен, завършен сюжет. Естествено, трябват и пари. Свободата е скъпо удоволствие в наше време. Погрижих се да си осигуря и двете. Хората около мен инвестираха в недвижими имоти, а аз инвестирах в творчество. Сигурен съм, че след 20 години ще се окаже, че съм бил прав…:)
Как се пише в днешно време?
По същия начин, по който се живее – бързо и с хъс. Иначе си заникъде.
Как намерихте време?
За щастие упражнявам свободна професия, която ми позволява да разполагам
с времето си както намеря за добре. Работното ми място е на 15
сантиметра от леглото, в което спя. Няма ги градският трафик, стресът,
началниците и работата за нечий чужд интерес, който ограбва личното ти
време и пространство. Намирането на време за творчество никога не ми е
било проблем. Мисля, че имам на разположение цял един живот за целта,
ако е рекъл Господ.
Кое Ви даваше стимул по време на писането?
Желанието да засадя гората, да се махна от нея, защото измежду дърветата
не виждаш глобално какво си направил, а след време като се върна – да
видя историята си отдалеч – завършена и цяла, гората да бъде
вече пораснала и красива. Тази книга е писана като военните устави – с
кръв. Нещата в нея са истински, вложените емоции също. Примерът с гората
е на Стивън Кинг, между другото. "За писането, мемоарите на занаята"
бяха най-правилно изхарчените десет лева в живота ми :))
Имахте ли нужда от специална атмосфера?
Не, мога да пиша на коляно в тетрадка, в интернет зала, да диктувам на нокиата си или просто да седя у нас пред
компютъра. "ъ" се роди в няколко различни градове
и държави. Обикалях много, за да се "храня" със сюжети.
Директно нa компютъра ли писахте?
Не само.
Колко време Ви отне написването на
книгата?
Година и половина – от първия ред до окончателната, осма
авторска редакция, след като редакторите и коректорите в издателството
си бяха свършили работата. И преди да я пуснем в печатницата.
Какъв трябва да е един текст, за да е четим, да се чете, а дори и
харесва от съвременния българин?
Трябва да бъде по-скоро сюжетен, отколкото описателен. Времето на
дългите по няколко страници описания отмина. Хората са претоварени с
информация и са преуморени от нея. Трябва да им дадеш нещо, което да
могат да прочетат на един дъх.
Кой е читателят на тази книга? Какво му казвате чрез нея?
Казах му, че има "видов ден". И понеже едно такова изречение, изпуснато
в пространството звучи голословно, трябваше да извадя примери от живия
живот, за да бъда по-убедителен. Романът ми не е адресиран към конкретна
читателска аудитория. Имам обратна връзка с читателите си в благодарение
на интернет и на писателския ми блог, където публикувам редовно,
отзивите като цяло са добри. Изненадан съм, че книгата се чете от мъже и
жени в най-различна възраст. Някои са критично настроени, други са
доброжелателни, трети направо сърцати. Пряката връзка с
читателската аудиторията е абсолютна привилегия. Не знам как са писали в
миналото, когато хората, които четат са били невидими за автора.
Как мина самото издаване на книгата? Кои бяха крайъгълните камъни?
Любопитни детайли?
Издателство ЛИК се свързаха с мен, след като прочетоха една балшая
простотия, която бях пуснал в Интернет, наречена "Еротичната
автобиография на Тихомир Димитров". Питаха ме дали съм същият автор –
този, който прави "Справедливостта", срам не срам, признах си. И решиха
да ме издадат. Никога няма да забравя това добро, Космическата
справедливост също. Всяко дело се възнаграждава на този свят. И добрите
и лошите дела. А хората са само инструменти в ръцете на Съдбата. Като
такъв инструмент, аз можех да възнаградя издателя си по един-единствен
начин – като се лиша от авторския си хонорар. Ще напиша и други книги.
Не ми се свиди. Но няма да спечеля нищо от дебютния си роман. Добрата
практика големи издателства да инвестират в никому неизвестни автори
трябва да се насърчава по всякакъв начин. За съжаление у нас в
България това е рядкост. А сме богати на таланти. Познавам толкова
по-добри писатели от мен, направо брилянтни, които никога няма да
издадат книга. Един ден, ако имам нужните ресурси и време, ще се заема с
реализирането на млади таланти лично. Ще им съдействам по всякакъв начин
да скъсят растоянието между една хубава история и хората, които биха
изпитали удоволствие да я прочетат. Добрите истории заслужават своите
верни читатели.
Идеи за следващ текст? Ако да – какви?
Следващият ми текст ще се казва "Душа под наем". Това е всичко, което
мога да кажа в момента. Благодаря за смислените въпроси и успех
в мисията, която си поставяте – да развивате българската култура. Мисля,
че работим за една и съща кауза.