Преди броени дни Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) стана Национална ISRC агенция. По този повод разговаряме с изпълнителния директор на дружеството Ина Килева.
Вижте какво сподели тя специално за Kafene.bg!
–Г-жо Килева, Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) стана Национална ISRC агенция. Какво означава това?
– БАМП е организацията, която регистрира и предоставя ISRC на българските продуценти на музика. По смисъла на закона, това са физически и юридически лица, които финансират и организират създаването на звукозаписи и/или музикално видео. ISRC e международен стандартен код, който е световно признат и широко използван от музикалната индустрия в цял свят за идентификация на музикалните записи в различните вериги на тяхното използване.
На интернет страницата на БАМП е достъпна цялата полезна информация за този код и неговото значение за успешния бизнес на музикалните продуценти в България. Самата регистрация на ISRC е напълно безплатна, осъществима е с няколко клика, а кодът се предоставя на подалия регистрационна форма в рамките на 24 часа, заедно с подробен обяснителен имейл. БАМП скъси процедурата по придобиване на уникалния продуцентски код, направи я много по-лесна, по-разбираема и достъпна за огромен брой самопродуциращи се български артисти, които до момента трудно се ориентираха по темата и така пропускаха сериозни бизнес възможности, свързани преди всичко с дигитализацията на техните записи.
-Защо новината е добра за цялата музикална общност? Какви са ползите от това регистрираш ISRC?
– Защото носи надежда за приход извън познатите формати на концертните и клубните участия. Освен това отваря допълнителни възможности за присъствие на нови пазари чрез потенциала на дигиталното използване, което става все по-важно и доходоносно за индустрията в световен план и у нас. За сведение, през 2019 г приходите от стрийминг в България са нараснали с цели 65% спрямо предходната. А през миналата година стриймингът за първи път донесе над 50% от глобалните приходи на музикалната индустрия, които достигнаха като обща сума впечатляващите US$20.2 млрд.
Ползите от ISRC са видими при различните способи за използване на музикалните звукозаписи и видео-записи. ISRC на практика е като дигитално ЕГН за всеки запис – поставен веднъж, този код не се променя и го съпътства в различните негови бизнес проявления. Това е условие записите да бъдат качени на дигиталните платформи. Чрез ISRC те присъстват в отчетите на дигиталните дистрибутори, на радио-и телевизионните организации и интернет медиите. Кодът улеснява работата и на дружествата за колективно управление на права, като гарантира прозрачното, точно и бързо разпределение на получените възнаграждения от различните ползватели на музика в България и по света. Дигиталният живот на записите е тяхното бъдеще, а без ISRC дигитализацията на българската музика е мисия невъзможна. Така че, като регистрира свой продуцентски ISRC-код, всеки български продуцент инвестира в бъдещето на своя репертоар.
-Колко полезен гарант за приходи може да бъде ISRC в екстремни ситуации като пандемията, която парализира концертния живот?
– БАМП работи за получаване на статут на Национална агенция за регистрация на ISRC още от края на миналата година, когато никой не очакваше настъплението на COVID-19. Творческите индустрии и културата се оказаха сред най-потърпевшите от пандемията, но имаше и сектори, които направиха невиждан ръст в своите приходи. Дигиталните услуги, даващи достъп до творческо съдържание и особено аудио-визуално съдържание, както и социалните мрежи и онлайн магазините са сред печелившите от тази ситуация на принудителна изолация и затруднено физическо общуване.
Въпреки някои опасения, музикалният аудио стрийминг, който бе двигателят на приходите за музикалната индустрия през 2019 г., успя да запази своя потенциал за растеж дори и в ситуация на пандемия. Данните за първото шестмесечие на 2020 показват над 16% ръст при абонаментните стрийминг услуги в световен мащаб, спрямо аналогичния период на миналата година, а тя беше доста успешна за музикалния сектор. В този контекст не е изненада, че Spotify утрои своята стойност през последните 3 месеца и доближи $ 50 млрд. пазарна капитализация. А в средата на м.юли платформата реализира нова експанзия и стъпи в Русия и 12 нови пазара.
Има и други изненади, като потреблението на винил, например, което също бележи ръст от над 11%, въпреки общия сериозен спад на физическите продажби и затворените магазини в ситуацията на пандемия по цял свят.
Данните за България от първото шестмесечие на 2020 са в процес на обработка, но от сега мога да кажа, че продажбите на физически носители, с изключение на винила, бележат сериозен спад, докато при дигиталните продажби се наблюдава известен ръст спрямо същия период на 2019, независимо, а може би и точно заради социалната изолация, която повиши онлайн потреблението на всякакви творчески продукти.
-Кои музиканти от България вече работят с този код?
– Има продуцентски компании у нас, които работят по световни стандарти и от години ползват ISRC в управлението на своя репертоар. Но болшинството представители на артистичната гилдия, които често се самопродуцират, не са наясно с темата и продължават да я неглижират. Масово липсва бизнес рефлекс, липсва и нагласа за полагане на необходим минимум от административни усилия за подредбата и организацията на собствената музикална продукция, които кодът изисква. Така че част от проблема с хаотичната дигитализация на българската музика произтичат, както от българския исторически контекст, свързан с правата върху интелектуална собственост, така и с общата нагласа на пренебрежение и липса на интерес към новите възможности на дигиталния свят.
Добрата новина е, че благодарение на новия ни статут на Национална ISRC агенция и медийния шум около него, все повече музиканти и артисти се обръщат към нас за регистрация на техни продуцентски кодове. Сред тях са както изгряващи звезди от любими музикални формати, така и утвърдени и обичани звезди от поп и рок сцената като Любо Киров, D2, P.I.F., Поли Генова и Маргарита Хранова. Радвам се, че код регистрират и продуценти на фолклор, на класическа и етно-музика.
-Как се промени музикалната индустрия у нас и в световен мащаб след появата на Covid-19?
– Нищо вече няма да е същото! Концертите са вече онлайн, клубните участия – под въпрос или силно рискови… След като традиционните концерти нямат никакъв шанс при ограниченията, породени от Covid-19, много фенове и артисти намериха ново решение как да общуват и да се забавляват на живо – drive-in концертите! През последния месец този популярен в миналото формат за гледане на кино се възроди с пълна сила по цял свят. Идеята за концерти, гледани от собствения автомобил възникна в Европа – първо в Германия и Дания, и бързо набра популярност, за да се стигне до шоуто на Marc Rebillet представено по този начин в седем щата на Америка.
У нас независимите артисти посрещнаха най-тежко удара, доколкото твърде малко успяха да се възползват от мерките за подпомагане от страна на държавата. Компаниите също пострадаха, освободиха ценни служители, свиха максимално своите разходи, за да оцелеят. Дружествата за колективно управление на музикални права като Музикаутор и ПРОФОН, които в България генерират над 50% от общите приходи в сектора, също ще пострадат от пандемията. Техните приходи са функция от доброто състояние на цели бизнес сектори, които използват активно музика – хотели, ресторанти, кафенета, нощни клубове и дискотеки, молове, магазини, спа-центрове, фитнес-клубове и много други търговски обекти, които бяха затворени или работиха с намален оборот през месеците на извънредното положение, а са затруднени и към момента.
Спасението е в дигиталното използване на записите, което няма граници и предлага огромни възможности за нови фенове и нова дълга опашка на приходи. Всяко качване чрез дигитален дистрибутор на твои записи на някоя легална дигитална платформа, като Spotify например , е шанс да бъдеш забелязан и да започнеш да правиш приход от нови пазари, извън България. А за това ти трябва какво? – ISRC!
-Какво бихте посъветвали българските творци за справяне с последиците от пандемията?
– Чисто човешки – да не губят надежда и да продължат да правят добра музика! Шансове има, успехът в дигиталното пространство чака талантливите зад ъгъла… Но понякога само талант не стига!
За да успеем в моменти на криза, които са и моменти на нови възможности, трябва да бъдем отворени за нови решения, да се образоваме и променяме всеки ден, да трупаме нови бизнес умения, които да ни предложат алтернатива в живота, а защо не и по-добро бъдеще!