На 23 юни 2008 г. в софийската галерия Минерва открива своя изложба художничката Нина Русева.
Тя е от поколението художници, навлязло 2002 – 2003 г. в една социокултурна ситуация, която постепенно надмогна напреженията със смяната на художествените модели, фрагментирането и преразпределението на артистичното пространство. В продуктивната динамика на паралелно съществуване и конфронтиране на различни идеи и артикулации се очерта възможноста за ново качество на осъзната артистична рефлексия и отговорноста за свободен избор.
В това неустойчиво, но изпълнено с огромен потенциал време, се появи нова вълна художници, която по силата на своята вътрешна приобщеност и необходимост отстояваше правото си да прави чиста живопис. В условията на оформилата се опозиция и дифузия пластично/концептуално тези автори потърсиха себеизява – чрез лична интерпретация и преуформулиране на идеи,
намиращи основание в късния модернизъм и пластицизъм и техните специфични развития на българската художествена сцена.
В тази противоречива ситуация Нина Русева някак отстранено и освободено от напрежението на конфронтации и конюнктури с дълбоко вътрешно–интимно преживяване на живописта намери свое пространство на преживяване на живописта, намери свое пространство на артистичен израз. По определението на своя талант, на своята чувствителност за цвят и живописна материя Нина страстно и устремено навлезе в дълбоките, енигматично закрити, психически и духовно наситени измерения на пластическото пространство.
Инспирирани от зримата реалност, първоначалните мотиви в картините на Нина Русева са само повод и отправна точка за движение, поход зад видимите очертания в търсене на вътрешния емоционално–психически актив на чистото, живописно
изразяване. Звучноста и оркестрацията на цвета, разкрепостеният, eкспресивен жест, едрината и категоричноста на движението на пластическите маси, вибрациите на фактурните структури постигат монуменалната, епична сила на природния мотив. Вдъхновена от могъщия силует на Илинденските скали, художничката разгръща с
воите живописно–пластични опуси, постига внушението, мощния тътен на скритата, мистична сила на Сътворението.
Природата – видяна в степента на митологизирано обобщение, като метасюжет .
Материалните субстанции в картината следват тласък на пластически трансформации – идиоматичен израз на вечното движение , на вечно повтарящите се хаос и воля за нова организация. Сблъсъкът на пластическите опозиции, процесът на материализация и дематериализация извеждат в мащаба на отношението материя – време – пространство.
Крайно абстрахирани, тези картини са спонтанно преживяване на живописния звук, вибрация, интонация. Освободеният от конкретна форма цвят постига феномена на своята самостоятелна психологическа активност.
За Нина Русева манипулациите в живописната материя са активен процес, в който провокира, изследва и обогатява многомерноста на своето емоционално–психично и духовно живеене. Пластическият жест, експлозията на цвета и неговото овладяване, движението и освобождаването на живописно-пластичната материя са проекция на култивирана/некултивирана артистична реакция. В този интуитивен и автоматичен процес мощните подсъзнателни импулси се редуват с организиращия коректив на културна норма .Така тази живопис изпълва диапазона от екстазен жестово–експресивен акт до естетично овладяна и хармонизирана пластическа реалност.
Волята на Нина Русева да прави живопис, която се вглежда в качеството на своята пластическа самостойност, е автентичен порив, изборът и свободата да бъдеш себе си и да общуваш с другите.
Изложбата продължава до 21 юли 2008 г.