Любомир Секулов има много професии – от аранжор на витрини и учител по практика до радиоводещ и статист в киното. В свободното си време обича да пише. Но каквото и да прави, винаги влага в него цялото си сърце и енергия защото „за да се удържиш на седлото на живота, трябва да притежаваш оптимизъм, смелост и гъвкавост”. Ето какво сподели той за читателите на Kafene.bg
Как станахте радиоводещ?
От юношеските си години съм меломан. С течение на годините задълбавах в изучаване на развитието на поп музиката. Интересувах се от различните стилове и направления. Случайно един познат ме покани да стана радиоводещ в едно несъществуващо вече радио „7 дни” в авторско предаване за кънтри музика. Скоро обхвана и останалите жанрове на бялата и черната американска поп-музика. Четири години с голямо удоволствие водех предаването. Имах прилична аудитория и се е случвало в трамваи и магазини да разпознават гласа ми и ме питат: „Вие не сте ли Любо-каубоят?”
Обичате и да пишете. Кои теми ви вълнуват?
Обичам да пиша, но се сещам да го правя рядко – само, когато почувствам нужда. Вълнуват ме много теми, но си пописвам само върху две-три, по които донякъде съм компетентен. А и гледам да не се вълнувам много-много и често, за да имам капацитет за по-дълго време.
Как попаднахте в киното?
След демократичните промени държавата остави хората преди и в пенсионна възраст сами на себе си. Аз съм от тези, които не се предават, а търсят своя вътрешен потенциал.Така, пак случайно, един познат ми каза, че набират статисти за филм. Отидох. Те ме харесаха и аз ги харесах.
Всеки ли може да се яви на кастинг?
Всеки ще бъде вкаран в каталога на агенцията, но няма гаранция, че ще го вземат веднага точно за този филм, за който се е явил на прослушване. Влязъл един път във фонотеката на съответната кастинг агенция, започваш да бъдеш търсен за съответните моменти, когато физика, физиономия, години и възраст съответстват на необходимото лице, което режисьорът търси .
Каква е работата на статиста в един филм?
За статиста най-точната дума е превъплъщение, а не роля. Тази работа е много интересна и екзотична, защото само факирите и актьорите могат да избягат от себе си. Разкарват те нагоре-надолу с автобус, хранят те, обличат те разнообразно: от римска тога през есесовска униформа или опърпани партизански дрехи до изискания тоалет за хай-лайф парти или ърбан евридейки. Превъплъщаваш се в различни типажи от още по-различни епохи. Рисуват ти с боички рани и "бушони" по лицето и най-спокойно се разкарваш така цял ден. Купон си е отвсякъде! И за всичко това, представете си, някой ти плаща!
Какво Ви носят срещите с филмовите знаменитости?
Преживяванията са в две посоки: духовна и материална, но това е своеобразният дуализъм в живота. Материалният аспект включва скромен, но приличен хонорар, от гледна точка на дневната надница, който получаваш за присъствието си и за играта, казано условно, защото тази дума подхожда повече като термин за актьора, а ние изобщо не сме актьори.
Най-ценното за мен е духовната страна. Влизаш в кухнята на киното, която е невероятно интересна и любопитна. Попадаш в машина на времето, която по чудодеен начин те пренася в друго време и място. Запознаваш се и контактуваш с много интересни хора – по правило статистите са такива. Имаш рядката възможност да се мотаеш около сценаристи, режисьори и кинозвезди от различна, но все пак световна величина и ако поназнайват английски, поне колкото да те разбират, може и да си побъбрят с теб… и да ти дадат автограф.
Имате интересна колекция от автографи.
Моята колекция не е голяма – около 30-40 броя. Но за мен не е важна бройката, а ценният спомен. Към тях събирам рецензии и статии, които се публикуват в медиите за филмите, в които съм участвал и актьорите, с които съм се снимал.
Вашето пожелание към читателите на Kafene.bg
Не се страхувайте от житейските завои, а потърсете потенциала в себе си.
Прочетете още за Любомир Секулов:
Животът е родео – или яхаш коня, или той те хвърля
Пътят на шопа минава през Германия
Дръж се Америко, шоп те е газил