Петък вечер, Панорама, писателят Георги Господинов, Господ здраве да му дава:
– Много се радвам, че стана дума за образование. Аз си мисля, министър Горанов, че доста е закъсняло това, но е хубаво, че тръгва тази работа с инвестирането в образование. Страшно важно! Важно е също и в култура. Не знам колко е процента, използвам че сте тук и не мога да пропусна да попитам. Процент е силна дума, той е под [един] процент, но… Колко е от брутния вътрешен продукт!? – пита писателят и финансовия министър му отговаря дословно следното:
– Под [един] процент е, но за следващата година има доста сериозно номинално нарастване, особено в сценичните изкуства. Безспорно има какво да се направи във финансирането на книгите. Мисля, обаче, че нищо трябва да бъде самоцел, защото примерно Стайнбек едва ли го е финансирало Американското правителство.
– Да, но това ще бъде много добър знак, ако този процент, за който от години говорим от 0.4 стане 0.7, да речем, нали, това е страхотно вдигане. И не става дума за финансиране от типа на Стайнбек. Хубавото е, слава богу, че книгите излизат благодарение на чужди издателства, които проявяват интерес, нали, те не са финансирани от българската държава. Но е важно само дори като знак за внимание към културата, мисля че това ще бъде добра стъпка.
– Ако видите номинално ръстовете, те се измерват в десетки милиони от тази за следващата година, но не го споменавам, защото сигурно за култура и милиарди да дадеш, някой ще каже, че са много, друг ще каже, че са малко. Има стъпка в правилната посока. Наистина, единствено когато говорим за икономика на културата е важно, като във всеки един интелектуален продукт, да го таргетираме към… така, че той да образова и да възпитава. Тук мярката между елитната култура и културата, която промения хората е като между фундаменталната наука и приложната наука. И това е отговорност и на този, който създава наука, и на този, който създава култура. Има хора, които са си самодостатъчни и има хора, които имат мисия да променят мисленето на другите.
Мъдро заключение на финансовия министър, но ето какво се разбра от думите му.
Първо. Бюджетът за сценични изкуства е „увеличен с десетки милиони [за 2020 в сравнение с 2019 г.]“. Да, ама не. Той включва и онези 30 милиона лева, отпуснати на сценичните изкуства с ПМС269/24.10.2019 г., с които на практика се актуализира бюджета за 2019 г., и които са реално похарчени през тази, настоящата година. И от тези 30 милиона, забележете, само 23 са „одобрени допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2019 г.“, т.е. идват с актуализация на централния бюджет. Останалите „до“ 7 милиона са „допълнителни разходи за сметка на преизпълнение на собствените приходи на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства“, т.е. пари, които институтите са изработили и заприходили, при това ограничени „до“ лимит от 7 милиона лева. И сметката е следната: при предварително заложени за 2019 г. за делегирани бюджети в МК 96 320 600 лева, с актуализирането от 24.10.2019 г. с ПМС269 похарчения бюджет за 2019 г. става 126 милиона лева. За 2020 г. сега се предвиждат 130 347 500 лева, което е увеличение спрямо изхарчените през 2019 г. с около 4 милиона лева или с 3.17 на сто. Все пак благодарим и за това. Можеше да е и по-лошо в номинално изражение. Но твърдението за десетки милиони ръст е пресилено.
Пак във връзка с първото, но останало скрито-покрито в този разговор по Панорама. С промените в ЗЗРК, предвидени с параграф 9 на проектозакона за държавния бюджет за 2020 г. (в чл. 23а, ал. 3, т. 1, букви б, в и г; съответно параграф 1, чл. 2, алинеи 3, 4 и 5 от ПМС269/24.10.2019 г.) се предвижда механизъм, според който държавните културни институти в сценичните изкуства, най-вече в музикално-сценичните, да не могат да „заслужат“ така щедро отпуснатите им бюджети за 2020 г., заради неизпълними условия, заложени с тесктове, отнасящи се до така наречените „единни разходни стандарти“. Тези рестрикции са сърцевината на промените и те се разписаха спешно още в ПМС269. „С едната ръка даваме, с другата пазим зорко да не си вземете дори колкото сме ви обещали!“ – това ни казва Правителството в лицето на финансовия министър. „На ти е‘на бонбона!“ – беше казал онзи чичко, поднасяйки на детето кутията… Да не стане грешка.
И така, първото се отнася до сметките на министъра на финансите в числово и процедурно измерение, до „двете му ръце“, с които хем дава, хем не дава. Второто, обаче, обяснява първото нагледно, ето.
Като говори за „мярката“, Владислав Горанов отсича така:
1. „Има елитна култура и култура, която променя хората“, също както:
2. „Има фундаментална наука и приложна наука“, от което той заключава:
3. „Има хора, които са си самодостатъчни“ – разбираме това са елитните творци и фундаменталните учени! – и „има хора, които имат мисия да променят мисленето на другите“ – явно неелитните дейци на културата и учените приложници.
С други думи казано: ако не си в състояние да изобретиш софтуер за ренде или пък пушка-помпа, ама за автомобилни гуми, а в главата ти се въртят я квантова физика, я молекулите на ДНК, то ти си самодостатъчен учен, макар и фундаментален. Също като този творец, на който в главата му са все Лоенгрин на Вагнер и Осмата симфония на Шостакович. Самодостатъчен. Елитен. Оправяй се сам! Я виж как добре се справят Лепа Мрена и Пепа Отварачката. Те променят мисленето на хората, ти не!
Културата, господин министър, се крепи на възможността всеки да черпи от по-високото ниво на образование и по-добрия вкус към красивото на всеки от обкръжението си. И няма изключени от веригата, няма самодостатъчни. Жалко е, че Вие, благодарение на общественото си положение, би трябвало да изпитвате нужда тъкмо от елитна култура, както и от фундаментална наука. И да намирате за самодостатъчни тъкмо приложниците в и културата и в науката, които така и така успяват да „приложат“ схватливостта си за някой и друг лев отгоре. Но и не бива да броите схватливостта им за култура или за наука, защото без постиженията на елитите в тези области, приложниците няма как да изкласят. Тъкмо Елитите са които променят мисленето на хората във всички слоеве на простолюдието.
А сега изглежда, че самодостатъчен сте само Вие. Но Бюджетът е за всички държавни дейноти и перата по него трябва да обгрижват всички, за да има напредък целокупното ни общество. Да обгрижват, г-н министър, не да низвергват каквото и когото и да било.
Автор: Ивайло Христов, Софийска филхармония