Последното за сезона "Време за четене" ще се проведе в софийската галерия "Дебют" от 18 часа на 6 юни 2008 г. Този път участници са Галина Николова И Азис Таш. Общото у тези поети е мистичността.
Галина Николова я наблюдава "отстрани", меланхолично. Нейното пьрво появяване бе в групата на още две поетеси – Соня Николова и Ралица Чернева, които критикьт Димитьр Танев включи в своя текст "Поезия и BG проблеми".
Азиз Таш, постепенно навлизайки в двете литератури (бьлгарска и турска), а може би и в трета (арабска), натрупа една философска мистичност,коята граничи с мьдростта.
Ето какво казват двамата за себе си.
Когато пише това, Галина Николова тъкмо се е върнала от фестивала на спомените в Бела Речка, където, освен другите чудеса, имало разговори посреднощ и светулки в тъмното. Погледнато в перспектива, може да се каже, че е стегнала куфарите си. Има какво да си спомня, на какво да се радва и какво да очаква. Пожелава от същото и на вас.
Азиз Таш започва да пише в ранна юношеска възраст, с тайната надежда някой ден да го поканят да чете в галерия “Дебют” на Националната художествена гимназия. За да се подготви, без същевременно да се излага, репетира в Библиотеката на американския конгрес, където никoй не разбира български. През 1/3 от времето си авторът се преструва, че е писател, през 1/3 – че е университетски преподавател, а през останалото време го мързи и не е ясно какво точно представлява. В академичния си живот лъже, че писането на стихове и разкази му е хоби, а в писателския – обратното.
Напоследък в писанията си често споменава небето и земята, но все още не бърза да провери на място дали написаното от него отговаря на истината. Слава Богу годините не му личат, но ако все пак някой иска да се увери, да заповяда на поредния му дебют в “Дебют”.
Галина Николова е родена на 5 март 1978 г. в гр. Тервел. Завършва "Културология” в СУ "Св. Климент Охридски” през 2001 г. През 2000 г. с конкурс на Свободно поетическо общество излиза първата й поетична книга "Минавам”. С нея печели наградата на публиката на ХХVІ Национална конференция на студентите – литературни творци – гр. Шумен. Втората й книга "Отстрани” излиза през 2004 г. в ИК “Жанет 45”.
Галина Николова има награди от Пловдивска поетическа академия, Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев” и др. Шест поредни години (2002 – 2007) участва в сборника "Лирика. Фестивал на поезията”, издаван от НДК.
През 2005 г. нейни стихове са включени в немския каталог на българската култура "Донумента 2005”. Публикувала е в "Литературен вестник”, "Литературен форум”, сп. "Сезон”, "Капитал Light” и др. Нейни стихове са превеждани на унгарски и немски.
"Отстрани"
„С една шепа букви всичко може да се напише, всичко може да се премълчи. И нищо няма да е съвсем каквото е било…”
Така започва тази стихосбирка. И още първият цикъл "Малки амнезии” залага върху тази тънка игра межд
у написано и премълчано, между случайността на буквата и предопределеността на смисъла.
Азиз Таш е роден на 7 декември 1973 г. в град Смолян, където завършва езикова гимназия. Впоследствие, за да не забрави научените в средното училище английски и руски, следва арабистика и турски език и литература в СУ “Св.Климент Охридски”. Пет години си играе на доктор в Истанбулския университет. Вярва, че следва история на науката, карат го да пише теза, свързана с османската история, а накрая му връчват докторска диплома по философия. Така той, както и повечето му роднини, страдащи от разни болежки, остава напълно излъган в очакванията си да усвои медицинската наука. За да не се налага да потиска евентуалните си комплекси за неосъществени детски мечти, Азиз ги публикува във вид на комплекси от думи. Тъй като съчувства на себеподобните си колеги – комплексари, често си налага да превежда стихове и проза от арабски и турски, а сегиз-тогиз и от английски и руски. Отдават му се и други езици, но той ревностно защищава честта си и отказва да им се отдаде. Въпреки това няма нищо против да преподава арабски през английски в университетите Сабанджъ и Богазичи (бивш Robert College), защото вярва, че така студентите му ще научат поне един от официалните езици на рая или ада. Наред с традиционната представа, че поетите пишат, за да се харесват, авторът смята, че е редно написаното да напомня за Първосъздателя на словото, комуто благодари за предоставените думи.
"Небе на 33“ не е просто сбор от писани в някакъв период стихотворения. Тази книга е пълна със стихотворения, които си говорят едно с друго – като този разговор огласява много други подобни разговори – и от магмата на цялата тази гълчава оформя посланията на стихосбирката. Ето едно от тях: нищо на този свят не съществува само за себе си; всичко е взаимообвързано, вплетено е във фина мрежа от зависимости, съществува от нея и чрез нея – както съществуват органите и клетките в един жив организъм.