През юни месец, точно преди единадесет години, пожар избухна в част от Universal Studios Hollywood. По това време компанията заяви, че пожарът е разрушил атракцията на тематичния парк „Кинг Конг“ и копия на стари произведения.
Но според статия, публикувана тази седмица от списание The New York Times, огънят унищожил и архив, в който се съхраняват ценни аудиозаписи и това представлява най-голямото бедствие в историята на музикалния бизнес.
Пожарът започна в ранните часове на 1 юни 2008 година. Пламъците в крайна сметка достигнаха до Сграда 6197, в която се съхраняваха видеокасети, филмови барабани и, най-важното, библиотека от легендарни звукозаписи, собственост на Universal Music Group.
Какво е било загубено?
Почти всички записи, съхранявани в трезора, са били унищожени в огъня, включително и тези на някои от най-известните музиканти от 1940-те години. В поверителен доклад от 2009 г. Universal Music Group изчислява загубата на около 500 000 песни.
Изгубените творби най-вероятно включват майстори като Били Холидей, Луис Армстронг, Дюк Елингтън, Ал Джолсън, Бинг Кросби, Ела Фицджералд и Джуди Гарлънд. Огънят вероятно също е погубил някои от най-големите записи на Чък Бери, произведени за Chess Records, както и някои от първите изяви на Арета Франклин.
Почти всички записи на Бъди Холи са загубени, както и повечето на Джон Колтрейн в колекцията Impulse Records. Огънят също така засегнал многобройни хитови сингли, най-вероятно в това число са Бил Хейли и “Rock Around the Clock”, “At Last” на Ета Джеймс и “Луи Луи” на Kingsmen.
Списъкът на засегнатите артисти обхваща десетилетия популярна музика. Той включва записи на Рей Чарлз, Шер, Елтън Джон, Ерик Клептън, Джими Бъфет, Ийгълс , Аеросмит, Бари Уайт, Стинг, REM, Джанет Джаксън, Guns N ‘Roses, Мери Джей Блайдж, No Doubt, Снуп Дог, Nirvana, Шерил Кроу, Тупак Шакур, Еминем, 50 cent и The Roots.
Защо разбираме сега?
По онова време новините за пожара достигнаха целия свят, но повечето статии се фокусираха само върху видеозаписите в архива и дори тогава новините до голяма степен характеризираха бедствието като предотвратена криза.
Авторът на статията Джоди Роузън описва успешното усилие да се намали обхватът на загубата като „триумф на управлението на кризи“, в който участват служители, работещи за Universal Music Group. Тези усилия несъмнено бяха насочени към минимизиране на общественото недоволство, но някои предполагат, че компанията е била особено притеснена и от реакцията на артистите, чиито записи са били унищожени.
Истинската степен на загубата беше изложена в съдебни спорове и фирмени документи, получени от г-н Роузън, автор на The New York Times.
Колко лоша е загубата?
Журналистът описва загубата като историческа. А професионалистите от индустрията отдавна се съмняват в начина, по който големите музикални лейбъли се ангажират да запазят това, което те виждат като безценни артефакти.
Днес повечето комерсиални записи от миналия век и след това се контролират само от три гигантски звукозаписни компании: Sony Music Entertainment, Warner Music Group и, разбира се, Universal Music Group.