Бяла Карта и благотворителната организация И АЗ МОГА / I CAN TOO си подават ръка, за да помогнат на деца с множествени увреждания в „Център за Надежда“ в град София. Компанията ще подкрепи програмата “Мобилен Терапевт” за деца с множествени увреждания в „Център за Надежда“ като превърне всеки лайк на информационното видео в дарение на стойност 1 лев. Общата кампания на двете институции ще премине под надслов „ДА, на достъпната рехабилитация на деца с увреждания“ и ще подпомогне осигуряването на мобилна услуга за нуждаещите се семейства. В момента в Центъра получават грижа и терапия 50 деца с най-тежки диагнози, а днес ще ви срещнем със Стоян – терапевта, който в момента помага на децата в Центъра.
Защо избра това призвание?
Завършил съм Националната природо-математическа гимназия, но много ме привличаха бойните спортове, плуване, фитнес и др. Завърших кинезитерапия в Национална спортна академия и после избрах магистратура в областта на педиатрията. По време на стажовете съвсем се затвърди интересът ми към терапиите за деца, включително с тежки комбинации от трайни увреждания.
Какво ти дава общуването с децата и техните родители?
Работя с голяма отговорност и внимание, емоциите ми са смесени – на състрадание, желание за окуражаване, удовлетворение и от най-малките постижения. Гордея се с работата си и смятам, че имам късмет. Бих искал в бъдеще да помогна още повече.
Защо остана в България?
В България имам семейство, което ме подкрепя, поддържам контакт с много приятели, обичам страната си, имам и възможността да помагам на българските деца и техните семейства.
Как минава един твой ден?
В понеделник в графика ми до обяд са Гергана – 15 годишна, Славеа, 13 г., Теодор – 8 г., Крум – 12 г., Йоана 7 г. , три от децата са на инвалидни колички, другите – трудно движещи се, всичките са с нарушено зрение в различна степен, някои – напълно незрящи или с интелектуален дефицит. Във всеки от останалите делнични дни работя по график с още около 20 деца в базата на бул. „Ломско шосе” 177. След обяд провеждам двигателна терапия в домашни условия при Силвера, Надежда, Гого или Карина, които са над 20-годишни, обездвижени и много тежки. Натрупах наистина много опит с младежите с множествени увреждания и техните семейства. Родителите са много измъчени, но се държат и се борят за оцеляване. Също чувствам пълната им отдаденост в името на детето, въпреки трудностите. Липсва достъпна среда, рампи, специализиран транспорт и помощ при обслужване. Често обсъждаме и мечтаем как биха изглеждали съвременни големи центрове за лица с множествени увреждания и качествено денонощно обслужване.
Какво трябва да се промени, за да се чувстват децата и техните семейства по-добре?
Редовен специализиран транспорт с платформа за инвалидни колички би облекчил живота на семействата, би осигурил достъп до центрове и терапии, би спомогнал за социалното включване.
Бяла Карта дава възможност на всеки да се включи в кампанията като хареса видеото на страницата на компанията. Срокът за събиране на лайкове изтича на 10-ти декември 2018 година.