За ученето като жизнена необходимост, а не като задължение и за предимствата на виртуалното обучение поговорихме с Андрей Стойчев – директор на Колеж „Адам Смит“.
Това ли е основната посока – виртуално обучение и обърнат модел на учене? Как се възприема той от обучаваните?
Обърнатият модел на учене съчетава най-доброто от всички светове по отношение на подходи към ученето. Обърнатото учене увеличава многократно ефективността на ученето, като разменя типа на задачи, изпълнявани у дома и в залата, в група и с преподавател. Осигурява изключителни възможности за гъвкавост, които са от огромна важност за хора с високо натоварване в работата и у дома. Позволява им сами да управляват времето си. В същото време поддържа контакта с преподавателите и менторите и се възползва максимално от всички съвременно компютърни и комуникационни технологии. Именно тези технологии отварят широко прозорците на залата към огромните запаси от данни в мрежата, които стават основа за работа по реални проблеми и казуси. Вярно е, че този подход изисква известна степен на самоорганизация, но “Адам Смит” предлага бизнес програмите си на “пораснали” хора – най-често колежаните и курсистите ни са на възраст между 25-35 години, много от тях вече минали през университетски програми.
Готови ли са хората у нас за подобен род нововъведения в образователния процес?
Преди около 5 години ние направихме радикална промяна във физическата среда в учебните зали на Колежа. Заменихме скучните маси и столове с удобни кресла, структурирахме няколко и различни пространства за прожектиране, гледане през телевизор или писане и чертаене върху бяла дъска, внесохме в залата нещата, които помагат ученето да се усеща приятно и удобно – кафето и чаят са на една крачка разстояние от креслото или пуф-креслата – нашите цветни и усмихнати барбарони. Няма да ви занимавам със скучни числа, но ще кажа, че хората се влюбиха в това ново преживяване на скованата и прозяваща класическа представа за учебен контекст. Кръговите решения, поставянето на преподавателя в кръга и на същото ниво, на което се намират обучаваните, преподавателските тандеми, с които счупихме модела “едно занимание – един преподавател”, всичко това се прие невероятно добре и моделът, идеята за който заимствахме от един експеримент в Станфорд, надмина многократно очакванията ни. Не можех да не се похваля с това. И да, хората са готови – според нас ключът е в преживяването. Ако искате да разберете защо това е толкова важно, заповядайте при нас, гостувайте на някое от присъствените занимания!
Кои са основните предимства на виртуалното обучение?
Вече споменах колко добре се приема комбинацията от виртуално и присъствено обучение, особено с промяна на подхода към “обръщане” на ученето. Пестенето на време е основният фактор, а към него трябва да добавим възможността за намаляване на цената и увеличаване на достъпността, включително за хора с различни увреждания. Виртуалната среда позволява често да добавяме новоразработено учебно съдържание и да поддържаме отворен достъп до ресурсите в платформата за всички, които успешно са завършили програмите ни.
Кого каните в Колежа и в Хралупата?
Колеж “Адам Смит” е дом на нашето семейство от ентусиасти и ние охотно отваряме дома си за всички, които усещат подтика на предприемачеството в себе си или пък просто са любопитни. Винаги сме готови да посрещнем гости, да покажем и да разкажем. Колежът е бутиково училище и ние помним всички истории за животи, в чиято промяна сме участвали. Ето защо ми е трудно да правя обобщения и да обърна всички тези лични истории в групи с числово изражение. И все пак: най-често пък към нас намират хора, които вече са опитали от живота – завършили университетска програма и поработили малко или никак по специалността и търсещи промяна или надграждане; служители на средно ниво в различни компании, които са осъзнали нуждата от растеж и търсят адекватно бизнес образование; хора, които желаят да материализират желанието си за собствен бизнес; младежи, които имат нужда от специфични знания и умения, за да подпомагат семейния бизнес; авантюристи, които сменят кардинално посоката си в живота; българи, които криволиците на съдбата са запратили в чужбина; хора, които намират в ученето същото интелектуално удовлетворение, което намираме в него и ние – подготвяйки го.
Пожеланието Ви към читателите на Kafene.bg, решили да продължат с ученето?
Ако и те принадлежат към “родът на летящите хора”, ще им припомня, че летенето винаги е по-приятно в компания. Ученето става все по-забавно с годините и за мен е тъжно да наблюдавам хора, които нямат търпение “учещият период” да свърши час по-скоро. Струва ми се, че ученето прави хората по-малко кресливи и по-малко натрапчиви, понякога дори незабележими, а сенките им – по дълги. Много бих искал да си пожелаем да живеем в свят, в който има повече тихи хора с дълги сенки.