Поговорихме си с Лусия Медзикян за най-ранните й спомени, свързани с изобразителното изкуство, какво я вдъхновява и каква е тайната на доброто изкуство.
Как Луси и изкуството се срещнаха? Кои са ярките ти спомени от началото?
Още от малка рисувам и майка ми и баща ми нямаха избор, освен да ме запишат в изобразителна паралелка. Така на 7 години, в първи клас, започнах да опознавам изкуството по-отблизо. Все още помня как влязох в голямото училище и ни казаха, че трябва да минем изпит, за да ни приемат в паралелката. Разбира се, представете си как на 7 години ми звучи всичко това, много и непознати хора, изпит, лелее…
Влязохме в стаята за изпита, бяхме много деца и ни казаха: „Ето ви глина – направете нещо с нея“. За първи път в живота си докосвах глина и въобще не знаех какво да правя с нея. В крайна сметка, един час по-късно, бях сътворила гнездо с птички. Как стана не знам, но излезе от ръцете и ме приеха.
В гимназията също беше интересно, там изучавах специалност „Художествена тъкан“ и беше доста интересен период. Учих се да тъка на станове, да рисувам върху дрехи, платове. Имах възможността да се срещна с прекрасни учители, който ми дадоха един друг поглед, за един друг тип изкуство.
Накрая най-голямата школа за мен беше университета. Там беше голямо притеснение преди изпита, отново имаше много хора, но този път и доста добри художници, с които трябва да се бориш, за да бъдеш сред приетите. След около 4 часа рисуване на натюрморт с молив, имах щастието да харесат творбата ми и да ме приемат в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Начална и предучилищна педагогика на изобразителното изкуство“. Имах възможността да ме изучават големи професионалисти и съм благодарна за всичко, на което ме научиха, за да стигна до нивото, на което съм в момента. Разбира се имам много да уча, но професионализма отнема години.
Къде е мястото на рисуването в ежедневието ти днес?
Моят дом е мястото, което съм приспособила за мое ателие. Малко, скромно и уютно с всичко необходимо!
Вдъхновението за теб идва от …?
Вдъхновението идва от различни неща. Настроение, приятели, семейство, щастие, нещастие, вълнение, спокойствие, любов….От доста места черпя вдъхновение.
Любими места, където се „зареждаш“?
Планината е моето място, на което се изпълвам. Потъвам в планините и във величествеността на природата, там може би е единственото място, където човек наистина може да погледне над нещата от живота.
Има ли тайна доброто изкуство? Може ли всеки да създава, според теб и всеки да го възприема?
В 21 век изкуството е доста обширно понятие, за всеки стил си има артисти. Аз лично обожавам перфектно изразените детайли и реализма, към това се стремя в творчеството си. Всяко изкуство е добро според мен, просто възприятията на хората са различни. Наскоро прочетох една интересна мисъл, която много ми хареса, „Висша форма на ограниченост е да търсиш одобрение от хората“. Малко грубо звучи, но в крайна сметка преди всичко трябва ние самите да харесваме това, което правим, за да бъдем после достатъчно смели, за да го показваме на хората и да ги накараме и те да повярват в това. Винаги ще има хора, които ще харесват много и такива, които ще кажат, че за нищо не ставаш, за това си има хора за всичко. Смятам, че личното удовлетворение е най-важното.
За мен тайната на доброто изкуство е, когато някой види произведението, да си каже „ Еха… а това как е направено!“
На въпроса „Може ли всеки да създава, според теб и всеки да го възприема“, да в този живот всичко може, поне така мисля от всичко, което съм видяла да се създава в днешно време. 🙂
Пожеланието ти към себе си?
Мечтата ми е да успея да се развия като професионалист. Също така много бих искала след години да нарисувам огромно платно с много, много детайли като моят любим нидерландски художник Рембрандт.
И пожеланието към читателите на Kafene.bg?
Бъдете щастливи, радвайте се на живота пълноценно!
Моят приятел има страхотен цитат, който обичам да използвам „Колко пък да е сериозен този живот“. Трябва да прекарваме повече време усмихнати, защото както някъде там друг човек се е изразил „ Честото ни умиране от смях доказва, че безсмъртието е възможно!“