Интервю с Росен Сеновски за дебютния му роман „Моята кръв“

20180613 180447(2)

През юли 2018 Росен Сеновски представи дебютната си книга „Моята кръв“ (издателство Жанет 45). Вижте какво ни разказа той за идеята и творческия процес по творбата.

Как в днешно време се пише роман? И каква бе личната Ви мотивация да
работите по „Моята кръв“?

Предполагам, както във всяко друго. Социално-икономическите фактори нямат значение според мен /освен ако не си писател по време на октомврийската революция, например./ Или самият ти не си убеден революционер.
От години се „дърлехме “ с майка ми и нейната убеденост, че трябва да напиша книга. Винаги отговарях, че съм твърде млад. Накрая тя реши, че е твърде стара за да чака. И така започнах. В началото смятах да напиша стотина страници, да разпечатам в някоя местна печатница, да го „подхвъля“ на мама и обществото и …да чакат.
Така поне си мислех в началото. И тогава си отиде баща ми. Историята за Кадирхан се появи като светкавица и започнах. Нямах представа, че толкова ще ми хареса и че е толкова лесно и завладяващо.

Дълго време ли отне подготовката и как събирахте историите?

Започнах да чета за еничарските училища и техния статут в Османската империя /главно в Интернет/. И просто напасвах историите с историческите факти. Както казах, не съм предполагал, че е толкова увлекателно. Вече знаех, че ще пиша и то не само стотина страници. По същия начин се появиха втората и третата част. Всяка отне по около две седмици. Общо шест за цялата книга. Въпреки че, се мотаех почти пет години.  Но аз съм професионален музикант и голяма част от времето ми принадлежи на други занимания.

Прекрасна корица – разкажете и за нея, моля.

Корицата в общо 12 различни варианта беше предложена от издателите – Жанет 45. След кратки колебания избрах тази. Идеята си е на художника Ивайло Рафаилов и е меко казано гениална. Явно е разбрал какво пише в книгата.

Над какво работите в момента?

В момента „прехвърлям“ в главата си историите от втората част. Действието се развива в РСО /развито социалистическо общество/ и стига до средата на 90-те. Кръвта на Кадирхан оцелява за пореден път и продължава да движи напред своите „преносители“.

Какво бихте казали на всеки читател на Kafene.bg, който още не е чел романа Ви?

На тези, които не са чели книгата…не мога кажа нищо. Но ако все пак „рискуват“, добре дошли в душата ми.Това съм аз – малко сериозен, малко смешен.