През юли 2018 Росен Сеновски представи дебютната си книга „Моята кръв“ (издателство Жанет 45). Вижте какво ни разказа той за идеята и творческия процес по творбата.
Как в днешно време се пише роман? И каква бе личната Ви мотивация да
работите по „Моята кръв“?
Предполагам, както във всяко друго. Социално-икономическите фактори нямат значение според мен /освен ако не си писател по време на октомврийската революция, например./ Или самият ти не си убеден революционер.
От години се „дърлехме “ с майка ми и нейната убеденост, че трябва да напиша книга. Винаги отговарях, че съм твърде млад. Накрая тя реши, че е твърде стара за да чака. И така започнах. В началото смятах да напиша стотина страници, да разпечатам в някоя местна печатница, да го „подхвъля“ на мама и обществото и …да чакат.
Така поне си мислех в началото. И тогава си отиде баща ми. Историята за Кадирхан се появи като светкавица и започнах. Нямах представа, че толкова ще ми хареса и че е толкова лесно и завладяващо.
Дълго време ли отне подготовката и как събирахте историите?
Започнах да чета за еничарските училища и техния статут в Османската империя /главно в Интернет/. И просто напасвах историите с историческите факти. Както казах, не съм предполагал, че е толкова увлекателно. Вече знаех, че ще пиша и то не само стотина страници. По същия начин се появиха втората и третата част. Всяка отне по около две седмици. Общо шест за цялата книга. Въпреки че, се мотаех почти пет години. Но аз съм професионален музикант и голяма част от времето ми принадлежи на други занимания.
Прекрасна корица – разкажете и за нея, моля.
Корицата в общо 12 различни варианта беше предложена от издателите – Жанет 45. След кратки колебания избрах тази. Идеята си е на художника Ивайло Рафаилов и е меко казано гениална. Явно е разбрал какво пише в книгата.
Над какво работите в момента?
В момента „прехвърлям“ в главата си историите от втората част. Действието се развива в РСО /развито социалистическо общество/ и стига до средата на 90-те. Кръвта на Кадирхан оцелява за пореден път и продължава да движи напред своите „преносители“.
Какво бихте казали на всеки читател на Kafene.bg, който още не е чел романа Ви?
На тези, които не са чели книгата…не мога кажа нищо. Но ако все пак „рискуват“, добре дошли в душата ми.Това съм аз – малко сериозен, малко смешен.