В рамките на изложбата си „Супата на Кафка“ в Гьоте-институт фотографката Галина Йотова ще изнесе лекция на тема „Текст и (фото)образ“
Лекцията ще се състои на 3 април от 18:30 в Гьоте-институт, а изложбата може да бъде видяна до 13 април.
Текст и (фото)образ
Лекция на Галина Йотова
3 април, вторник, 18:30 ч.
Гьоте-институт България
ул. „Будапеща“ 1, София
Вход свободен
На 20 март в Гьоте-институт се откри изложбата „Супата на Кафка“ на фотографката Галина Йотова. Изложбата е продукт на дългогодишната работа на Йотова между текст и фотография. Изследването й започва с есето „Преди азбуката“ на Итало Калвино от 80-те и продължава през философията на Сюзан Зонтаг, Андре Бретон и Ролан Барт. Важна е и книгата „Супата на Кафка“ на Марк Крик. Именно тази книга с кулинарни пародии на различни автори става отправна точка и за едноименната изложба в Гьоте-институт.
В рамките на изложбата разговорът за концептуалната и теоретична връзка между фотография и текст продължава с лекция на Галина Йотова на 3 април, вторник, от 18:30 в Гьоте-институт. Изложбата пък може да бъде видяна до 13 април.
Текст и (фото)образ
Няколко думи-обяснения и няколко фотографии ще са илюстрация на темата. През история и герои, чрез литература и образ, ще се опитам да хвърля лъч светлина върху връзката между думи и фотография, за да се разсее сянката на съмнение в силата на техния съюз.
Връзката между текст и образ има дълга история. Видимо е желанието и усилието на човек, независимо в кое историческо време живее, да създава няколко нива на възприятие, да наслагва различни пластове внушения, да въздейства с визуални и смислови инструменти. „Колебанието между изображение и писмо придружава графичната дейност в течение най-малко на две хилядолетия.” – казва Итало Калвино. В началото на ХХ век тънкият конец, който държи изображението и реалността, се къса. След Първата световна война и изобилието на смърт няма как да не се появи сюрреализма, да се развие кубизмът и дадаизмът – изкуството на отрицанието, в което всичко е срещу всичко, а Бог – срещу всички. В изкуството от този период текст и образ са равностойни в нищо-не-по-казването. В представянето на темата ще се спра на някои значими имена във фотографията, за които образ и текст са неразличими в същността си; ще надникна в образа, ще премина през текста, за да се съглася, или не, с Морис Бланшо, който казва за писането, че е „най-грандиозното насилие, че „писането е отдаване на обаяността от отсъствие на време”, или потъване в прегръдката на смъртта, а какво друго е фотографията освен физическо отдаване на отсъствието. „Фотографията е смърт” – декларира Сюзан Зонтаг.
Някои като Робърт Адамс (фотограф, роден 1937 г.) казват, че идеалната фото книга/история съдържа само снимки и никакви думи. Но дали това е възможно само защото фотографията понякога е креслива и шумна, а друг път мълчи. Аз не питам какво казва, а питам: какво говори фотографията?
След края на представянето на „Текст и (фото)образ” може и да помълчим.
Галина Йотова
Галина Йотова е фотографка на свободна практика, снима за Софийска филхармония от 2013 г. до 2017 г., за музикално-образователна програма „Фортисимо Фамилия”. Фотограф на списанието „Една седмица в София” от 2005 г. до 2012 г. Има публикации в сп. „ГЕО”, сп. „ Мода”, сп. „Жената днес”, Капитал Light, http://www.webcafe.bg , www.sofialive.bg, https://ureport.bg/ , вестник „Култура” и др. През 2011 г. е издадена книга-албум за София „Софийски истории в кадър” съвместно с изкуствоведа Светла Петкова. Нейни авторски фотографии са откупени и притежание на Националната художествена галерия през 2012 г. Носител е на златен медал FIAP + диплома (цветна фотография) на Втория международен фотографски салон Варна, България, както и на почетна диплома от V-та Международна изложба – Бангкок, Тайланд. Има редица самостоятелни изложби и групови участия, сред които: Nakanojo Biennale 2017, Япония, обща изложба „Хабитат” (2016) в галерия Фотосинтезис, „Крепости” – проект между САМСИ, Гьоте-институт София и фестивал UAMO Мюнхен с куратор Надежда Джакова (2016), самостоятелна изложба – инсталация „… и видях Терезин” (2015) в БКИ Прага, Чехия, участие в SET UP art fair, Болония (2015), самостоятелна изложба в галерия „Аросита” (2014), „Сенки” – Български културен институт – Варшава, Полша (2003), изложба „Преместване2” – Лайпциг (1999), Изложба „N форми” на фондация Сорос – София, България (1994) и др.