Невена Дишлиева-Кръстева e филолог, преводач от английски и сърцето на издателство „ICU“, създадено през 2010 г.
„ICU“ e изключително интересно издателство, което се фокусира върху книги, засягащи проблеми за културната идентичност, глобализацията, междукултурната идентичност, корените на човека, различнитe държави, родината.
Невена, моля разкажи как подбирате книгите, които ICU издава, за да се получи такава прекрасна колекция?
Първо, благодаря за добрите думи – много се радвам, че книгите ни правят впечатление на „прекрасна колекция“. Когато започнахме преди вече пет години, знаех само, че искам да видя реализирани в книжно тяло мои любими книги – книги, на които до онзи момент, като редактор в различни издателства, не бях успяла да намеря български дом. Общото между тях е, че освен качествена литература, са и книги с мисия и силно човешко послание – учат на толерантност, карат те да се замислиш върху различни аспекти на човешката природа, правят те по-добър човек. С времето изборът на заглавия става сякаш по-лесен или, най-малкото, по-естествен. Когато литературни агенти, партньори, читатели и приятели се научат да те асоциират с определен тип литература и донякъде опознаят вкуса ти, сами започват да ти предлагат заглавия. Старая се да държа под око какво излиза в световен план, посещавам основните европейски професионални панаири, не преставам да следя сайтовете на любими издателства по света, платформи за четене като Goodreads и тъй нататък. Паралелно с това в ICU реализираме книги по своя идея, като каним автори да пишат по зададена от нас тема – така се появиха сборниците „Куфарът на брат ми“ и „Бащите не си отиват“. Имаме още идеи в тази посока.
Вкусът на публиката – издателят се съобразява или възпитава? Къде е ролята ви в пътя на това общество към добро, на вас издателите?
До този момент, казвам го с ръка на сърцето, не съм си позволила да направя компромис със собствения си вкус, дори той да не съвпада с вкуса на публиката. Важи не само за подбора на заглавия, а и за оформлението на книгите ни. Получавали сме укори, че кориците ни са твърде „арт“, че са за ограничена аудитория. Наясно съм, че много по-масово се четат друг вид книги, невинаги с високи литературни достойнства и добро оформление. Но – при това без никаква претенция за елитарност – смея да твърдя, че не е здравословно да се съобразяваме с вкуса на публиката. Според мен издателят възпитава. Колкото по-търпелив и последователен е в усилията си, толкова повече му се отплаща читателското отношение и оценка. Името ICU все по-често се свързва с издаване на книги по теми, които могат да ни натъжат, да ни накарат да се вгледаме навътре, да ни подтикнат да търсим отговори. Имаме вече няколко заглавия, които изследват фигурата на бащата от различна гледна точка – изчезналият баща, непрежалимият баща, бащата насилник и прочие. Имаме книга за жестоката битка на едно семейство с анорексията. Имаме книга, в която главната героиня е бедно момиче от Нигерия, което се опитва да започне нов живот в Англия. Каква е ролята ни? Надявам се книгите ни да помагат, да стават повод за по-пълноценно общуване.
Всъщност мисия ли е повече книгоиздаването или бизнес – днес тук и сега?
Не мога да отговоря по принцип, вероятно е различно за различните издатели, но лично за мен е повече мисия, отколкото бизнес. Искрено вярвам в силата на добрата литература да променя към добро и затова издавам само и единствено такива книги. Неслучайно преди година стартирахме единствена по рода си за българския издателски пейзаж абонаментна програма. Идеята ни е не просто да продаваме книги, а да печелим съмишленици, хора със сходна на нашата ценностна система. Важно е в това днешно тук и сега, омърсено с мерзости от всякакъв характер.
Работата по една книга е многослойна – подбор, права, превод, корица, печат, дистрибуция, докато стигне читателите си. Кои са големите предизвикателства по този път?
За семейно издателство с малък екип като нашето най-голямото предизвикателство е да успяваш да бъдеш многорък и мултифункционален, за да се справяш с различните аспекти от работата – дейности, които в една по-голяма компания обикновено се вършат от доста повече хора. В ICU сме двама и правим какво ли не – избираме книги, договаряме права, търсим възможности за финансиране, избираме правилната печатница, намираме точните хора, които да поемат превод, редакция, корекция, дизайн и пр., координираме срокове, организираме представяния, правим книжни трейлъри, продаваме книги по време на книжните изложения… Освен чисто административните роли, лично аз нерядко поемам превод или редакция, пиша прес съобщения, комуникирам с медии и т. н. Всичко това изисква неизчерпаема енергия и време, които… все някога се изчерпват.
И кои са моментите, които носят най-голямо удовлетворение на вас като екип?
Ще ви разкажа какво се случи с най-новата ни книга, „Втора кожа“ от Катерина Стойкова. Тя разказва (в поетична форма, с кратки спомени в проза между стиховете) за детството на едно момиче в семейство на насилник и алкохолик. Сигурни бяхме, че книгата ще потръгне трудно, че няма да има опашки от хора, които искат да си я купят. Не предвидихме обаче, че книгите са живи същества с непредсказуема съдба. Един след друг ни писаха няколко читатели, които пожелаха да направят дарение под формата на книги. Независимо едни от други хората бяха намерили своя начин да помогнат в трудния път на „Втора кожа“. Благодарение на жеста им близо сто книжки от тиража ни бяха изпратени в библиотеки, социални центрове, затвори, кабинети на психотерапевти в цялата страна. Ето това е изпълващо и удовлетворяващо. Благодарна съм!
Прошепни ни за някои проекти, върху които работите, издай на читателите на Kafene.bg какво ново ги очаква в идните месеци?
До месец предстои нова книга от познатия вече наш автор Хишам Матар. Преди година излезе неговата „Анатомията на едно изчезване“, а сега подготвяме „Мъжка страна“ – дебютната му книга, с която става финалист за престижната литературна награда Man Booker. Между излизането на български на двете книги Матар стана носител на Pulitzer за биографичната си книга „Завръщането“. През пролетта започваме отдавна планирана нова колекция – „По пътя“. В нея ще срещаме читателите с успешни съвременни автори от различни краища на Европа и света. Ще вървим по пътя на непознати култури. Първата книга от колекцията е романът „Нощна пеперуда“ на финландката Катя Кету, която в родината си придоби култов статус. Надявам се тепърва да имаме поводи да говорим за нея. Преводът е на великолепната Роси Цветанова, която направи чудеса с текста. Продължаваме да издаваме и разкази – този подценяван или недооценен жанр у нас. Въобще 2018 година се очертава много интересна и вълнуваща, защото ще отворим палитрата на езиците и културите, които представяме чрез нашите книги.
Пожеланието ти за 2018-та към четящите хора?
Пожеланието ми е към четящите, към нечетящите, към бъдещите четящи, към самата мен и близките ми. Ще го кажа с думите на Людмила Людмилова, автор на една от нашите книги – „Болестта на пеперудата. Моята анорексия“: „Бих искала един ден да се храним без страх, да говорим без страх и всеки следващ ден да е по-добър от предишния. Да преоткрием простите неща и да си помогнем. А какво по-хубаво от това да помогнеш на себе си?“.