Говорим си с Явор Веселинов – изключително интересен автор, съчетаващ професията на ветеринарен лекар с литературата. Пише сценарии, кратки разкази, есета, поезия, както и романи. През годините има издадени пет романа – „Самоубийци“, „Ноември“, „Сънища“, „Несподелено“ и „Surrogate“. През 2016 г. излиза книгата му „Колко голяма е голямата любов“, а през 2017 г. – последните му най-нови заглавия – „Улица „Айнщайн“, както и биографичният роман за легендата в българския мотокрос Димитър Рангелов – „Моторист“.
Къде намирате идеите, сюжетите за романите и историите си? И те къде ви намират?
Историите идват от средата. От света, който ме заобикаля – природата, хората; от моя вътрешен мир и въображение. Разказвачът е вид сензор, но двупосочен, надарен с магическите сили на своето въображение, пред което няма ограничения. Освен, ако не се ги наложи сам или позволи да му бъдат наложени.
Знаете ли края на романа си още в началото или му давате да се разгърне в процеса на писане? Още някоя тайна от творческия процес при Вас?
Не винаги. Винаги е интересно и вълнуващо започването на една нова история. Създаването на нейния свят и герои, които водя по техния път. Тайната я пожелавам на всеки и мисля, че всеки един я е усетил. Спомнете си как сте слушали или чели своите първи приказки. Как сте попивали историите, които понякога са ви карали да се криете под масата или зад дивана. При писането е нещо подобно…вълнуващо е и магично.
Очаквате ли обратна връзка от читателите и как я приемате? Мотивира ли ви това за следващите истории, по които работите?
Всъщност, негово величество Читателя е най-важен. Хубаво е към него да се отнасяме с уважение и обич, когато му разказваме историите си. Това поражда взаимност и обмен на добра енергия и магия. През писателската си страница, чрез представяния и лични контакти, получавам обратната връзка с четящите хора. Различните мнения и коментари, включително и на хората, които се отъждествяват с моите истории и герои. Откровената връзка с Читателя е най-голямата награда за писателя. Разбира се, има и много хора, които искат техните истории да бъдат разказани. Знаете, че легендите се създават от писателите, какво по хубаво от тази форма на увековечаване.
Градският човек е Ваш герой и вероятно – Вашият читател. Какво е посланието Ви към него?
Градският човек е един от героите ми. Един от възможните персонажи. Посланието ми към него е не да чете повече, а да се радва повече на прочетеното. Да приема книгата като добър и верен другар. И тук имам едно специално послание към търговците на книги в България, а то е:
Да създадат повече уют за българската книга в книжарниците, шатрите и сергиите си. Да дадат основата и горивото за добрия старт на българския писател, който е нормално да пробие и да се утвърди първо в родната си страна и на родния си език, за да се превърне в българската международна марка и емблема, която да прослави българското по света. Много по-лесно и сигурно е да търгуваш чужди автори, които вече са станали известни, но първо в родните им страни. Разбирате ли, тук се губи националната връзка и възможността за относително изравнен старт. Няма как да се получи със задните рафтове за българска литература или тесните отдели за същата. Държа да подчертая, че това е препоръка, а не обвинение. Ясно е, че живеем в трудни, но предизвикателни за книгата времена.
Върху какво ново работите в момента?
В момента пиша деветия си роман, една адаптация и един филмов сценарии, както и краткия ръкопис с отговорите по вашето интервю, за което благодаря.
Пожелавам на всички Читатели повече взаимност и съпреживяване в силни и вълнуващи истории, които докосват и напиват по начина, така характерен за извора на Книгата.