Втората част от политическия трактат на Томас Хобс „Левиатан” вече е в книжарниците. Пет месеца след като отпечата „За човека” и „За държавата”, издателство „Лист” пуска и останалите откъси от мащабното произведение на английския философ. Преводът на Руси Русев, правен за първото издание през 1970 г., е осъвременен и редактиран отново от Гергана Димитрова.
С днешна дата старото издание е рядка антикварна находка, която върви на цени над 100 лева. Благодарение на начинанието на „Лист” обаче трактатът е достъпен не само за тесните професионални кръгове, а за всички, изкушени от философията. Първият том се превърна в бестселър и тиражът е пред изчерпване, съобщават от издателството.
Вторият том на „Левиатан” е от 320 страници и включва „За християнската държава” и „За царството на мрака”. Автор на корицата, както и при първия том, е Милена Вълнарова.
В частта „За християнската държава” Хобс разглежда природата на християнската държава и повдига въпроса на кои Писания трябва да се доверяваме и защо. Ако някой може да претендира за свръхестествено откровение, надвишаващо гражданското право, то тогава ще има хаос, а горещото желание на мислителя е той да бъде избегнат. Според него може да се вярва само на Библията.
В четвъртата част „За царството на мрака” Хобс не говори за Ада – той не вярва нито в него, нито в Чистилището. За философа царство на мрака е невежеството, което е противник на светлината на истинското знание.
„…не е нищо друго освен заговор на измамници, които, за да добият власт над хората на тоя свят, се опитват с неясни и погрешни учения да угасят естествената светлина на природата, както и тая на Евангелието, така че хората да не бъдат готови за бъдещото царство Божие.“
Четири са причините за мрака. Първата е погрешното тълкуване на Светото писание – за Хобс основният проблем идва от схващането, че Божието царство може да се намери в църквата, а това подкопава авторитета на гражданския суверен. Често срещана злоупотреба с Писанията, смята той, е обръщането на посвещението в заклинание или глупав ритуал.
Демонологията на езическите поети е втората голяма причина за господството на тъмнината, а третата е комбинирането на различни святи за религията текстове с филофията на древна Елада и особено тази на Аристотел. Четвъртата е смесването на демонологията и ученията на древногръцките философски школи с предсказания и лъжливи учения.
360 години след написването си, трудът на Хобс все още е в списъка със задължителна литература в най-престижните университети в света. Защото вероятно най-успешно показва прехода от средновековното към модерното мислене във Великобритания. И може дори днес да подготви младия човек за сблъсъка с реалния свят. Изгражда устойчиви фундаментални знания за хората, обществото и държавата. Дори след толкова години някои от тях са необорими, а други са решаващи за възпитаването на критична мисъл.
За Томас Хобс
Той живее през някои от най-бурните години на Англия(1588-1679) – победата на английската революция и обезглавяването на Чарлз I, управлението на Оливър Кромуел и Реставрацията на Стюартите.
Убеден монархист и привърженик на управлението от абсолютен суверен, Хобс следва семейството на лорд Уилям Кавендиш, когато то напуска Англия и се установява във Франция. По време на изгнанието той е преподавател по математика на бъдещия крал Чарлз II. През 1651 година публикува „Левиатан”, и това задълго го лишава от възможността да се върне в родината си.