Анелия Димитрова: Танцът е най-истинската форма на свободата

Запознайте се с балерината Анелия Димитрова – срещаме се с нея по повод предстоящата премиера на вечния балет "Лебедово езеро" в Старозагорската опера. Спектакълът можете да гледате на 23 и 27 май.

За предизвикателството да изпълняваш главната роля в класика като "Лебедово езеро", за неуморния труд, който се крие зад изяществото на балетното изкуство и бъдещите проекти, вижте какво ни разказа Анелия.

Анелия, благодарим за възможността да разговаряме с Вас. Поводът е предстоящата премиера  на "Лебедово езеро" на сцената на Старозагорската опера. Разкажете повече: какво означава за една балерина да бъде Одета-Одилия? Кое е по-специалното за Вас в този спектакъл? 

"Лебедово езеро" е балет, за който можем да кажем, че е едно от най-великите заглавия в балетното изкуство. Не само заради музиката, която е съвършена, но и заради историята и образите, които представя. Одета е олицетворение на добрината, смирението, чистотата на човешката душа. Докато Одилия е нейна пълна противоположност. Тя е властна, зла, надменна, материална, коварна. Именно затова е много сложна и отговорна задача за балерината да пресъздаде тези два образа. Да пресъздаде всички тези състояния, не само чрез балетните движения, но и с изражения, погледи, жестове. Всеки миг в спектакъла е важен.

Предизвикателство ли е за Вас да играете главната роля в един от най-известните балети за всички времена? На крачка сте да сбъднете голямата мечта – усещате ли вече тежестта на "короната"? 

Приемам тази роля не само като предизвикателство. Всъщност, това е една съкровена мечта, до която всяка балерина мечтае да се докосне. Отговорността за нея, разбира се, е огромна, но в нашето изкуство е така – трябва да дадеш, за да получиш. Изтощителни репетиции всеки ден, травми, почти никакво свободно време. Но всичко това някак избледнява в момента, в който получиш овациите на публиката, признанието на околните.

Вие сте вече солистка в една обновена, многонационална и все по-многобройна балетна трупа – как се чувствате, харесва ли Ви да работите с такъв безпощаден ритъм, наложен от примабалерината Силвия Томова? Чувствате ли пулса на конкуренцията и доколко това е важно за развитието и израстването на балетния артист? 

Изключително съм щастлива, че работя с професионалисти от световна величина, като Силвия Томова. Към днешна дата мога да кажа, че благодарение на нея класическият балет се възроди в нашия град. Тя привлича балерини и балетисти от цял свят и вече сме със статут на една истинска балетна трупа в която кипи живот и желание за работа, желание да се доказваш все повече. В подобна атмосфера се зареждам с много позитивна енергия и може би това е и формулата за напредък и успех.

Как балетът стана част от живота Ви – призвание ли е той за Вас? Кои са най-важните учители във Вашия живот на балерина? Какво се стремите винаги да следвате като съвет във Вашата професия? 

Попаднах в света на балета благодарение на моята майка.Тя бе главния виновник да се докосна до красотата му още от ранна детска възраст и сякаш това си остана любов за цял живот. Естествено важна роля заема и моят първи учител Снежана Дескова. Една личност, на която изключително се възхищавам и почитам. Освен в балета, тя е и моят учител в живота. Научи ме на борбеност, упоритост, самодисциплина и достойнство. Неща, които имат еднаква значимост както в балета, така и в живота.

Ако трябва да опишете балетното изкуство с една дума, коя би била тя?

С коя дума бих описала балетното изкуство……..СВОБОДА! Защото танцът е най-истинската ѝ форма.

Какво стои зад красотата, перфектния синхрон и изяществото на сцената, които зрителите виждат? Часове изтощителна работа, травми? 

Зад красотата, която публиката вижда на сцената, стоят безбройни изтощителни репетиции, болки от травми, да. Но както казах, трябва да дадеш, за да получиш нещо в замяна. Нещата няма как да се получат, ако не посветиш достатъчно време и усилия за това. От това страда и личният ни живот, защото той често остава на заден план. Но ние сме направили своя избор, избрали сме своя път и сме наясно каква е цената, за да го следваме.

Кои са моментите, в които си казвате, че всички тези усилия наистина си заслужават?

Моментите са много. Когато танцувам, сякаш всяка една частица от тялото ми лети. Забравям за всичко друго и се чувствам сякаш не стъпвам, а се нося по въздуха. Моментът, в който публиката те посреща с бурни аплодисменти или когато познати и непознати те спират и ти благодарят за насладата, която си им доставил с изпълнението си…

След Одета-Одилия докъде могат да стигнат мечтите Ви? Какво още Ви предстои в близък план?

За момента изцяло съм се съсредоточила върху "Лебедово езеро".Това е много висок връх за изкачване. Нека първо го покорим. Само да сме здрави и все така неуморими, защото ни предстоят все по-хубави и амбициозни проекти, които нека да останат изненада.

"Лебедово езеро" на сцената на Старозагорската опера можете да видите на 23.05., вторник, от 19ч., както и на 27.05., събота.

Сподели в: