Sara Bareilles е родена в град Eureka, щата California. Като малка пее в училищния хор, участва в мюзикъли, язди коне и играе софтбол. Още тогава тя започва да пише текстове за песни, което я прави щастлива.
“Little Voice” е първият й албум, издаден от голям лейбъл. Писането на песни е най-свещеното дело в нейния живот. Tе включват единствено нейния красив вокал и и звуците от пиано, взето под наем. Не може да се отрече, че от музиката й струи невъобразима емоция.
За създаването на албума си, Sara работи цяла година. Тя прекарва безброй часове с продуцента си Eric Rosse (работил с Tori Amos, Anna Nalick, Lisa Marie Presley), обмисляйки и търсейки решение за това, което ще направи музиката й по-добра. След края на работата в студиото и двамата си тръгват белязани от пр отиворечията помежду си и албум, с който да се гордеят. Той отбелязва една от най-шумните и хаотични години в живота й.
“Little Voice” е хроника на живота, любовните й връзки и безрезервното й желание да създаде нещо значимо, което да сподели със света. “Този албум е за това, как се научих да се доверявам на инстинктите си и по-важното – как разбрах, че отчаяно съм се нуждаела да чуя себе си”, казва Bareilles.
В музиката си, Sara набляга на пианото, за което някои хора я оприличават на Norah Jones или Fiona Apple. Истината е, че тя има афинитет към поп музиката и артисти като Elton John и Ben Folds, а Radiohead, Police и Bjork променят музикалното й съзнание. Силно се възхищава на текстовете на Ben Gibbard, а Etta James и Sam Cooke я карат да желае да се е родила преди 50 години. В този дух, според нея групата Counting Crows са записали албум, който тя смята за перфектен, а Bob Marley създава музика, която я кара да бъде по-добър човек.
След като се премества в Лос Анджелис осъзнава, че светът е много по-голям и не започва и свършва с родния й град. “Когато разбрах това се почувствах съвсем незначителна. Чувствах се много глупаво, но същевремено прекрасно, а от друга страна свободна и развеселена. Просто реших да опиша всичко това в песните си. Участвах в различни мероприятия и шоу програми, които постепенно се превръщаха в по-големи. И така започнах да чувствам себе си като музикант”, допълва Sara.
Може да ви прозвучи като клише, но понякога този малък глас (Little Voice) e единственият, в който трябва да се вслушаме, защото казва истината.