Откъс от "Опит" от Александър Шурбанов (Издателство "Сиела").
КОСАТА Е АТАВИЗЪМ – безполезно наследство от животинското царство. Но каква красота, какво достолепие придава тя на човека! Като перата на мускетарска шапка. И нещо повече – защото за разлика от всяка притурена украса тя пониква сама от живото тяло, част е от него и е знак за здраве, за младост, за бликаща енергия, за дързост и дерзание. С годините косата изтънява, изгубва блясъка, а после и цвета си, оредява и накрая често съвсем изчезва. Тогава разбираме, че е била като гривата на коня. Или на лъва. Че без нея човекът остава без сила, без самочувствие, без бъдеще. А сме я мислили за излишество.
* * *
СТАРЕЦЪТ СЕ УМИЛЯВА от младата хубост – вече без тревожността на пожеланието, без риска на посягането и притежанието. За него тя е просто знак, че светът въпреки всичко продължава, че ще остане и нататък такъв, какъвто го е познавал и обичал.
* * *
СТАРОСТТА СЕ ОБРЪЩА назад и вижда това, за което младостта още няма очи – че самата тя е красотата.
* * *
СЛУЧВАЛО ЛИ ВИ СЕ Е да прегръщате и целувате момиче в свечерена градина и без да искате, да скъсате гердана му, да разпилеете зърната му из пясъка и тревите? Нали знаете, че герданът никога вече няма да бъде цял отново? Нали знаете, че колкото и да лазите под пейката и около нея, няма да съберете всичките безценни зърна и нещо тръпчиво-сладко и невъзвратимо ще остане да смъди завинаги в душата ви? И аз една вечер преди петдесетина години по невнимание и непохватност скъсах един такъв гердан, та и до днес в гъстеещия здрач опипом търся пръснатите му зърна.
* * *
УЧУДВАМ СЕ НА СЕБЕ СИ, като се сетя с каква лекота, да не кажа лекомислие, съм поемал на младите си години сериозни рискове не само за самия мен, но и за близките ми. А после си казвам, че всъщност от тези мигове на безгрижие и непредвидливост са ми останали може би най-хубавите спомени. И разбирам, че с натрупването на опита и на онова, което често наричаме мъдрост на възрастта, у нас всъщност се наслоява не друго, а страх, опасение и подозрителност към всичко ново и непознато. Все повече се отчуждаваме от света. Все по-невъзможен става спонтанният жест, отривистото необмислено движение, което разкъсва завесата, срутва стената, открива нов хоризонт. Ако човечеството се раждаше възрастно и опитно, то и до днес щеше да живее в пещерите.
За сборникът с есета "Опит":
Книгата „Опит” на известния поет, литературовед, шекспировед и преводач Александър Шурбанов е чиста есенция от човешкото познание. В изящното издание (ИК „Сиела”) влизат опитите на Шурбанов да обясни мястото на човека в мегаполиса, в природата, в света и в космоса. Книгата съдържа кратки есета, спонтанни размисли и стихотворения, подредени в четири части, които се развиват от частното към глобалното, от персоналното към общочовешкото.
Дали превеждайки френската дума essai [есе] Александър Шурбанов се оттегля от жанровата характеристика на книгата и превръща философските разсъждения в много лични, човешки опити? Текстовете тук разискват важни обществени и културни въпроси като изкуството и терора (дори изкуството в терора), прехода от младостта към старостта, ценностите преди и сега, смъртта и бъдещето. „Опит” е толкова лична книга-дневник, че критическият елемент свободно се слива с индивидуалния авторов поглед и текстът може да се разглежда като фрагменти от картина, които се възприемат еднакво добре в своето единство, но и в своята частност.
Това е седмата книга с есета на проф. Шурбанов, който на Деня на будителите бе отличен с Голямата специална награда на Портал Култура „за изключителния принос на неговото поетично и преводаческо дело”. Именно на него дължим българския превод на велики произведения като „Изгубеният рай” на Джон Милтън, „Кентърбърийски разкази” на Джефри Чосър, както и новия превод на Шекспировите големи трагедии: „Хамлет”, „Отело”, „Крал Лир” и „Макбет”. Последната му книга излиза извън коловоза на злободневието и от първата до последната страница следва фината нишка на неподправения, макар и забравен от мнозина, идеал на хуманизма. Въпреки скромния си обем, „Опит” е голяма литература – такава, каквато можем да четем на всяко кътче от света и тя да бъде актуална и общовалидна.