Две са най-новите заглавия в поредицата „Модерна европейска проза“ на издателство "Ерго": романът „Крайбрежни наноси“ от ирландката Карън Гилис, носителка на Награда за литература на Европейския съюз 2009, и книгата с кратки прози „Ракия“ от чешкия автор Матей Хоржава, лауреат на награда „Чешка книга 2015“.
"Крайбрежни наноси" от Каръл Гилис, преводач: Диана Ботушарова, роман
Романът е приключенски, любовен и дори криминален. Действието се развива в Южна Америка и Ирландия. Едно малко момче внезапно изчезва без следа на оживен бразилски пазар. Волният живот на майка му, с която са пътешествали из Южна Америка, приключва неочаквано и неумолимо. Две години по-късно, съкрушена от издирването на изчезналия си син и отчаяна от заминаването на любимия ѝ, Лара се завръща в дома от детството си на югозападното крайбрежие на Ирландия. Докато се опитва да се примири със загубата, тя отново се сближава с Кристиян, с когото я свързва отдавнашна любов. Той все повече се увлича по бохемската ѝ натура. Но това, което започва като интерес към миналото, се превръща в натрапчива идея. Докато Лара се опитва да скрепи отново живота си, без да губи надежда да намери Насио, Кристиян изживява емоционален срив. Книгата е разказ за любов и изневяра, за силата, която миналото може да окаже върху настоящето, за последствията от диренето на любов на погрешното място и за непоколебимото убеждение на една съкрушена майка, че животът ще върне детето й – дори когато сякаш няма никаква надежда.
* * *
"Ракия" от Матей Хоржава, преводач: Маргарита Кюркчиева, кратки разкази
Веднага след появата си книгата „Ракия“ бе оценена като явление в съвременната чешка литература, получи престижни награди, привлече интереса на читателите и понастоящем се превежда на редица езици. Кратките разкази носят меланхолията на нашето съвремие, авторът Матей Хоржава, „панелно“ дете, от ранните си години търси самотата и бяга от самотата, но тя неизменно го преследва и намира. В банатската му самота нахлуват спомени от срещи с различни места и хора и постепенно пред читателя се оформя калейдоскоп от образи на наши съвременници. Съвсем обяснимо, тъкмо в банатската самота, ненатрапчиво, с много деликатност прозират отправки към Библията („Стадо“), Евангелието (“Неделята Квазимодо“), към християнската вяра и възхитата от величието на природата. Кратките импресии, имащи общо по-скоро с лириката, отколкото с прозата, внушават на читателя, че човек, който е дълбоко свързан с музиката, световната литературна класика и другите художествени жанрове, не може да бъде истински самотен.