Сдружение "Позор"е създадено през 2008 г. от Здравко Григоров и Ангел Хаджийски като алтернатива на масовото киноразпространение. През изминалите години то организара множество фестивали, сред които е и набиращият все по-голяма популярност Sofia Biting Docs. Разговаряме с тях за тазгодишното му издание – от 28 септември до 06 октомври.
Предстои четвъртото издание на фестивала за документално кино Sofia Biting Docs. Какво ви научи опитът от предишните три издания? Какво е новото, което да очакват зрителите?
Преди четири години стартирахме без големи очаквания от страна на публиката, защото знаехме, че зрителите не са свикнали да ходят на кино, за да гледат документални филми. С течение на времето обаче виждаме, че любителите на документалното кино стават все повече и пълните салони вече не са някаква неизпълнима мечта.
Тази година увеличаваме броя на дискусиите и презентациите преди и след филмите, което е и една от основните идеи на фестивала – да накара хората да говорят, да споделят за това, което са видели на екрана.
Има ли оформена публика в страната за документалното кино? Какви хора посещават фестивала?
Профилът на публиката по-скоро зависи от самия филм. С всяка година зрителите се увеличават, така че любители на документалните филми не липсват. На миналогодишното издание станахме свидетели и на разпродадени зали, надяваме се и тази година да е така.
Мотото на тазгодишното издание е „В търсене на верния тон”. Кой всъщност е верния тон за вас?
Ще търсим верния тон заедно със зрителите в разговорите след прожекциите. Надяваме се да го открием с общи усилия.
Sofia Biting Docs ще бъде открит с прожекция на испанския филм „Сакрамонте”, представящ огнените страсти и неспиращите ритми в ромския квартал на Гранада. Какво е лицето на ромите във филма, какъв паралел бихте направили с нашите роми?
За втори път откриваме фестивала с филм посветен на ромската общност – през 2013-та показахме премиерно „Ром Кихот”, сега ще стартираме със „Сакрамонте”. И двата филма показват тежката социална среда, в която живеят ромите и безграничната лекота на душата им, винаги готова да се отдаде на огнени ритми и колоритни изпълнения. И у нас, и в Испания, музиката е тази, която поддържа духа на ромите. Няма как човек да остане безразличен, докато гледа фламенко танците и слуша песните в „Сакрамонте”.
На фестивала ще могат да бъдат гледани и филми за едни от големите звезди на музиката, как се насочихте към селекцията на филмите за Принс, Нина и Бионсе?
Много харесваме Принс и направихме всичко възможно, за да имаме този филм в програмата тази година. Историята на Нина Симон е много трогателна и не е добре позната у нас, затова решихме да покажем и нейния биографичен филм, а колкото до Бионсе – трябва зрителите да гледат филма, за да видят колко отдадени на своя идол могат да бъдат феновете.
„Нейно величество Мими” е забавна история за една цветна и неостаряваща баба, каква е историята на филма и как стигнахте до него?
Това е първият селектиран филм за фестивала. Попаднахме съвсем случайно на него, като първоначално ни направи впечатление плакатът. След това се свързахме с Янив Рока, който пък много се зарадва, защото историята на Мими не беше прожектирана в Източна Европа. И така съвсем скоро българските зрители ще се запознаят с колоритната бабка, която със сигурност ще ги накара да се усмихнат.
Светът тази година чества 80 години от рождението на Вацлав Хавел. Във фестивалната програма има филм за него. С какво фигури като Хавел са важни за нашето съвремие? Липсват ли такива политици в момента?
Освен филма „Животът според Вацлав Хавел”, благодарение на Чешкия център ще представим и изложбата „Политика и съвест”, която ще бъде разположена в Дома на киното. Препоръчваме този филм на всички, които искат да се запознаят отблизо с човека, който се разкъсва между изкуството и политиката. Хавел е една епоха не само в чешката история, а като цяло в историята на страните от социалистическия блок. Днес такива ярки личности липсват, но може би е така и заради времето, в което живеем.
Филмът „Човек” на легендарния френски фотограф и режисьор Ян Артюс-Бертран, ще закрие фестивала. Кой точно човек ни показва неговият автор?
Благодарение на филма на Ян Артюс-Бертран, зрителите ще видят различните лица на човека по света. Ще открият общото в ежедневието на човека, живеещ в забравените селца високо в Хималаите, и този, който се опитва да оцелее сред непрестанния поток от информация в мегаполисите. Филмът разнищва много от проблемите на нашето съвремие, като между отделните истории, фотографът поднася с пълни шепи спиращи дъха кадри, заснети по различни краища на света. Самият Ян Артюс-Бертран ще представи филма си пред българските зрители, като това става възможно благодарение на съвместната ни работа с фестивала „Кинофабрика”. Публиката ще види режисьорската версия на „Човек”, която надхвърля 3 часа, а ние сме много доволни, че сме сред малкото фестивали, които имат възможността да покажат пълната версия.
След цялата тази фестивална палитра от емоции и гледки, с какво чувство бихте искали да излизат от прожекциите зрителите?
Най-важното за нас е да виждаме как хората коментират филмите, след като излязат от залата. Това е доказателство, че не са останали безразлични към видяното от екрана.
Снимка: личен архив