Богдана Тепавичарова за българската литература, разказваща за социализма

Богдана Тепавичарова е редактор "Съвременна българска литература" в издателство „Scalino“. По повод на публикувания от Издателството през август 2016 г. роман на Мила Искренова "Анна и Алената глутница" и участието на Мила Искренова в дискусията "Вечер на литературата за социализма", й зададохме няколко въпроса. Дискусията ще се проведе на На 6 октомври от 18:30 ч. в книжарница "Сиела Ректората

Как си обяснявате „възкръсването“ на социализма в литературата през последните десет години, не се ли забави то?

Поради разединеното обществено мнение за посочения период, в зависимост от опита и разбиранията им, различни автори усетиха нуждата и започнаха да представят собственото си осмисляне и разбиране за това време, а оттам – разнообразни гледни точки и изводи. Не смятам, че има забавяне, защото е необходимо време, както на лично, така и на обществено ниво, да се премисли внимателно случилото се и да се заеме позиция спрямо собствените възгледи.

Доколко художествената литература, интерпретираща документални събития, може да играе ролята на историческа памет на обществото?

В нея се запазват отправни точки, разсъждения и интерпретация на събития, които впоследствие историческата наука може да потвърди или отхвърли, но те ще останат показателни за това какво е било отношението и осмислянето на социалистическия период точно в актуалния за нас отрязък време. Още повече, че биха могли да дадат ценни данни и за това защо преобладаващото мнение е било едно или друго.

Ролята на тези книги – връщат ни в социалистическото минало с носталгично-романтични чувства или с шок и ужас ни разкриват истини, за които мнозина читатели, особено по-младите, родени след демокрацията, не знаят?

Зависи от това каква картина се опитва да изгради авторът, а какво ще разбере от нея читателят, зависи и от това как ще се съчетае тази картина с нагласите и световъзприятията си. Със сигурност са възможни и произведения, които представят целия спектър от чувства на симпатия или осъждане. Важно е да не забравяме, че става дума за художествена литература и може да се използва хиперболизация, за да се постигне желаното впечатление. Именно поради това е хубаво младите хора да се информират за този период и от документални източници и да се опитат да си създадат собствено мнение.

Още по темата:
Социализмът е жив… в литературата

Таня Джокова за българската литература, разказваща за социализма

Сподели в: