Затрогващ, остроумен и проникновен разказ за семейния живот, изпълнен с много хумор и неочаквани комични ситуации в стила на Удхаус, Джером Джером и Ивлин Уо. Такъв е романът на Алън Милн "Двама души" (изд. "Книгомания").
Може ли връзката между съпрузи с различни характери и интереси да се запази? Милн разкрива как една двойка, намирайки опора в миналото, когато са се влюбили, успява да запази стабилни взаимоотношения. Книгата е ценна и заради включения биографичен елемент – написана е в момент на напрежение в брака на самия Милн. Синът на на автора на Мечо Пух, превърнал се в любимец на децата по цял свят, споделя за него: „Сърцето на татко остана затворено през целия му живот, но в този роман той разкрива част от съкровената си същност.“
Романът е посветен на съпругата на Милн – Дафни, чийто образ е прототип на главната героиня Силвия. Тя не притежава нито волно въображение, нито блестящ интелект, но е очарователна и е завладяла сърцето на любимия си. Стилът му е находчив и деликатен като прашец върху крило на пеперуда.
Биографът на А.А. Милн споделя:
Като биограф на този сложен, интересен и труден човек изпитвам дълбоко задоволство, че романът му „Двама души” няма да се изгуби, а ще бъде преиздаден три четвърти век по-късно след първото му отпечатване.
Романът е посветен на съпругата на Милн – Дафни – и всеки би се изкушил да я отъждестви с главната героиня Силвия. Кристофър Милн – синът им – също го е направил. Силвия не притежава нито волно въображение, нито блестящ интелект, ала е очарователна и е завладяла сърцето на съпруга си. Според Милн Дафни предпочитала „любопитни и посредствени” четива. Неговият литературен вкус е съвършено различен, но на моменти „Двама души” създава впечатление за леко, повърхностно четиво. Книгата обаче съдържа сериозен подтекст. Както пише „Бостън Транскрипт” през октомври 1931-ва година: „Стилът му е находчив както винаги и деликатен като прашец върху крило на пеперуда, но романът е философски обзор на брака – ни повече, ни по-малко”.
Милн разказва как двама души успяват да изградят стабилна връзка, намирайки опора в миналото, когато са се влюбили. В биографично отношение книгата е изключително ценна, защото е написана в момент на напрежение в брака на самия Милн (когато Милн осъзнава – като главния герой Реджиналд Уелард – че иска свобода, ала не иска „тя да е свободна”; „Тя е по-свободна от мен”, разсъждава Уелард, „защото когато съм с друга жена, аз се измъчвам, че не съм й предан. Дали и тя изпитва същото? Не, разбира се.”) Майсторски е написана сцената, когато Реджиналд събира смелост да сподели със Силвия тайна, терзаеща го отдавна (за следобед, прекаран с актриса), и открива, че тя не само знае, но и не придава никакво значение на случая.