Том Филипс е британски поет, преводач и драматург, един от малкото автори в света, написали книга на чужд език. Проф. Шурбанов разказа подробно за тази традиция (видео с проф. Александър Шурбанов). Написал е и пиеса за България, която поставя на сцена в Бристол. В средата на август издателство "Scalino" издаде негови стихотворения – "Непознати преводи" – поетична двуезична книга – на български и на английски, като оригиналите е написал на български – език, който учи от две години. Корицата на книгата е с негов портрет, рисуван от Марина Шидерова, а оформлението е на Ивз Андонова.
Том Филипс има блог, в който публикува свои стихове по картини на художничката Марина Шидерова. Добрата изненада от този разговор беше, че следващата есен той се кани да се установи в България за няколко години, заедно със съпругата си.
Том Филипс е забавен и приятен човек, много земен, с особено чувство за хумор, забележителен поет. Какво да кажа още за него – имате шанс да го поканите на бира и литературни разговори, защото е в София е до края на август, когато свършва едномесечния му престой в програма на творческата резиденция на Къщата за литература и превод.
Как ви се стори София за един месец престой? Имате ли вече любимо място?
Престоят ми в София е много приятен, той е по покана за творческата резиденция на Къщата за литература и превод. Вече съм бил два пъти тук, но за кратко, така че сега имах възможност да опозная града по-добре. Столицата ви притежава специална атмосфера. Мога да прекарам цял ден, разхождайки се по улиците й, без да правя нищо особено. Освен това, преживях моменти, когато се чувствах съвсем като у дома. Всъщност догодина София ще стане мой дом. Със съпругата ми, която е визуален артист, от следващата есен се местим в София за няколко години.
Стихотворенията в "Непознати преводи" ми приличат на разкази с неочакван край. Един португалски писател ми каза, че при този тип разкази той измисля първо финала, а после започва да разказва историята от началото. Да не би и вие така да пишете стихотворенията си 🙂
Моите стихотворения са точно обратното! Когато започвам да пиша, никога не знам какъв ще бъде краят. Обикновено започвам с няколко думи, след това трябва да разбера за какво ще става дума в стихотворението. Този процес на писане е особено характерен за стихотворенията в книгата “Непознати преводи”, защото те са написани първо на български – език, който уча едва от две години. Докато пишех, ограниченият ми набор от лексика ме накара да мисля по точно определен начин – така че наистина не знаех какъв ще бъде финалът.
Харесва ми начинът, по който пиша, защото за мен писането е процес на постоянно откривателство. Това, надявам се, го прави още по-интересно и за читателите.
От какво се раждат стихотворенията ви – от преки наблюдения, любопитство към хората и света или от самотни размисли в стаята пред компютъра?
Почти всички мои стихотворения са плод на директно наблюдение. Понякога това е нещо много малко или обикновено, или комбинация от няколко малки и прости неща. Дори имам стихотворение със заглавие "Everything you need for a Poem" – “Всичко, от което се нуждае едно стихотворение”. Написах го по време на едно пътуване с влак из България преди години, когато моят спътник забеляза под седалката ми празно шише от зехтин и чифт джапанки.
За мен пътуването е огромен източник на вдъхновение. Имах късмета през последните десет години да пътувам много из югоизточна Европа и Балканите. Много от стихотворенията ми са отзвук от това. Под “пътуване” разбирам дори разходката из околностите на Бристол или отбиването ми до близкия магазин – тогава също мога да намеря вдъхновение за стихотворение.
Повечето от стихотворенията ми са започнали от нещо реално. Това личи и от “Непознати преводи”, въпреки, че не винаги завършват автобиографично или с нещо реално. Въображението все пак играе голяма роля. Въпреки всичко казано, прекарвам и много време пред компютъра.
Когато чета "Непознати преводи", имам чувството, че това е дневник, в който се оглеждат ваши преживявания и размисли. Приемате ли такова сравнение?
Да, смятам, че това е добро сравнение. Книгата не е точно дневник в смисъла на запис на преживяванията и очакванията ми, ден след ден, но тя разказва вид истории, основани на мои преживявания и мисли. Смятам, че това е история на моята връзка с България и със София, как тя се развива и задълбочава. Очевидно е, че не съм разговарял със самия Живот (както това се случва в стихотворението “На чаша ракия”), но си представям много ясно кафенето на ул. “Шишман”, където се води този въображаем разговор.
Превеждали ли сте български поети на английски. Кои са те?
Започнах с преводи на стихотворения от Илиян Любомиров с помощта на двама български студенти в Канада. Няколко от тях бяха публикувани в списания в Обединеното кралство. Преведох и няколко стихотворения и на групи стихотворения от други поети, като Георги Господинов, Александър Шурбанов, Владимир Левчев, Росен Карамфилов, Георги Белоречки… Като част от престоя ми в творческата резиденция на Къщата за литература и превод превеждам стихотворения от нова поетична книга на Мила Ламбовска. Превел съм и две български пиеси, посветени на американски поетеси: “Миграцията на сьомгата” от Светлана Дичева и “Милост: Да играеш Ан Секстън” от Мая Кисьова.
Има ли други поети в Обединеното кралство, които се интересуват от България и българска поезия?
Да, има, но за жалост няма много публикувани преводи на съвременна българска поезия. Въпреки това, когато заговоря на другите поети за българска поезия или им покажа преводи, те веднага проявяват интерес. Помолиха ме да редактирам ново литературно списание – "Balkan Poetry Today" (“Съвременна Балканска поeзия”), така че се надявам това да помогне творбите на българските поети и на други автори от Балканите да достигнат до повече хора в Обединеното Кралство.
Имате пиеса за България – харесаха ли я английските актьори, беше ли разбрана и оценена от английската публика?
Пиесата е “Coastal Defences” и разказва за антиправителствените протести между 2013-2014 г. Когато започнахме репетициите й в Бристол, актьорите признаха, че не знаят много за страната ви, но покрай нея се прочели доста. Гледаха български филми, слушаха българска музика, четоха книги за България. Един от приятелите ми дойде на репетициите и им разказа за вашата страна. В пиесата става дума за свобода, за отговорност и за други общочовешки теми, което помага за нейното разбиране.
Публиката реагира позитивно и спектакълът получи много добри отзиви. Много хора казаха, че от него са научили много за България и за културата й, за която преди не са знаели нищо. Някои споделиха, че искат да дойдат в страната ви, защото изобщо не са си преставяли, че е такава, каквото са я видели чрез пиесата.
Едно от най-хубавите неща за мен беше, че част от българите, които живеят в Обединото кралство, дойдоха на представлението и много го харесаха. Един от тях ми каза, че се учудва, че подобна пиеса е написана от английски драматург.
Когато се приберете у дома, че разкажете ли някъде подробно за вашия творечски месец в София.
Моят творчески престой в Къщата за литература и превод е частично финансиран от the Arts Council/British Council, така че ще напиша подробен отчет за работата ми тук през този август. Освен това ще подготвя материали, които ще бъдат публикувани в различни списания, ще дам и радио интервюта. И още – със сигурност ще разкажа за всичко преживяно от мен, за целия проект, на издатели, редактори и други писатели, така че повече съвременни български поети да получат шанс да бъдат публикувани в Обединеното кралство.
Нека завършим традиционно с рубриката ни "Писателски съвети". Кои са вашите пет основни съвета към младите поети в България?
1. Четете – други поети, романи, вестници, всичко. Четенето е “гориво”.
2. Водете си записки в бележник. Много лесно се забравят мисли или преживявания, които може да станат вдъхновение за стихотворение.
3. Не се страхувайте от грешки или от писането на “глупости”. Винаги може да се върнете към дадено стихотворение и да го подобрите.
4. Те хвърляйте нищо, което сте написали. Дори да смятате, че нещо не е добро, може един ден да се върнете към него и да осъзнаете, че една или две думи, или фрази може, да станат начало на ново стихотворение.
5. Продължавайте да пишете. Вдъхновението е важно колкото упоритостта и усилената работа.
ПП Утре вечер, 30 август, Том Филипс ще бъде участник в Премиера на "Две пиеси" от Светлана Дичева и Мая Кисьова за Силвия Плат и Ан Секстън .
Снимки на Ивет Лолова за Kafene.bg:
1 – Том Филипс в центъра на София
2. Книгата
3. На премиерата с проф. Александър Шурбанов