За литературните класации и награди, как читателите избират книга и за още книжни въпроси разговавярм с Десислава Добрева, която работи като мениджър "Връзки с обществеността" на ИК "Хермес".
Това, че дадена книга е преведена на 38 езика (романът "Аз преди теб" от Джоджо Мойс), трябва ли да наостри очите на българския читател, че е добра и това да го накара да си я купи?
Когато редакторите, отговарящи за преводната литература, избират заглавията, които да предложим на читателите, често се ориентират по класациите и интереса в световен мащаб. Това определено е важно и не бива да бъде подценявано. През годините със знака на „Хермес“ излязоха много книги, които затвърдиха и при нас световния успех на авторите си. Ще спомена имената на писатели като Хорхе Букай , Джеймс Патерсън, Жозе Родригеш душ Сантуш, Уилям Пол Йънг, Ървин Ялом, Джоджо Мойс, Мария Дуеняс, Франсис Мейс и много други.
Правейки анализ на продажбите обаче, винаги стигаме до един и същ извод и той е, че най-успешните и добре продавани книги са тези, които достигат до сърцата на читателите. А за да се случи това от решаващо значение е качеството на текста и вкусът на четящия. Ако една книга е преведена на 38 езика, тя несъмнено е вече оценена, но дали ще се хареса на мен или теб, е въпрос на предпочитания.
На 14 юли пускаме на пазара „Маестра“ от Л.С.Хилтън – едно от най-сензационните заглавия на 2016 година, преведено на над 40 езика. Препоръчвам я горещо и с нетърпение очаквам отзивите на българските читатели.
Книгите, които не могат да се похвалят с толкова много преводи, как си пробиват път до читателите?
Както вече казах, много важен е текстът. От значение разбира се e и правилната аудитория, до която той ще достигне. Всяка книга, независимо дали е на световноизвестен писател или на нов автор, трябва да бъде правилно позиционирана в пазарното пространство.
Много от книгите, които издаваме, стават хитови благодарение на читателите, които ги харесват и споделят положителните си отзиви за тях. Така в действие влиза най-ефективната реклама – тази „от уста на уста“. Мисля, че показателен в случая е примерът със забравения шедьовър „Калуня-каля“ – най-четената българска книга за 2015 година, от която бяха продадени повече от 20 000 екземпляра.
Какъв е твоят опит – от срещите с читатели и на последния Панаир на книгата – как хората търсят книги и как разбираш какво да им препоръчаш? Имаш ли свой "бърз въпросник", който те ориентира във вкусовете им?
На панаирите и изложенията за книги идват много и различни читатели, част от тях вече познаваме и в повечето случаи знаем какво търсят. Практика разбира се е и ние да препоръчваме. Когато имаме нов автор, непознат за българския читател, разказваме по-подробно за него. От известно време издаваме книгите на Лиан Мориарти, която е изключително талантлива и успешна в световен мащаб писателка. Когато ни питат като кого пише, веднага я сравняваме с обичаната и позната наша авторка Джоджо Мойс. Така прочитайки книгите на Лиан, читателките потвърждават близостта мужду двете и не остават разочаровани.
Клиентите ни се информират за книгите на „Хермес“ и от медиите. Понякога те търсят заглавие, за което са прочели в някое списание, вестник или уеб сайт. Използвам възможността да благодаря на всички журналисти, които не спират да ни подкрепят в мисията ни да популяризираме интереса към книгата и да стимулираме любовта към четенето.
Твоето мнение – променя ли литературата човека?
Разбира се, че го променя. И то към по-добро. Книгите и знанието правят мисълта ни свободна, а това гарантира личната ни независимост.
Ти намирала ли си подсказки за твои житейски проблеми в книгите?
Случва ми се непрекъснато. В книгите има много отговори, стига да имаш желанието да стигнеш до тях. Аз съм майка на малко дете и при отглеждането му често се сблъсквам със ситуации, които ме объркват. В „Хермес“ издаваме много книги за отглеждане и възпитание на деца – „Дисциплина без драма“, „Отглеждане на детето от 1 до 5 години“, „Ръководство за недоспали родители“, книгите на д-р Спок и др. Често ги отварям и си припомням написаното. Познанията, които получавам, ми дават по-голяма увереност и сила да поставя нещата изцяло под мой контрол.
Голямата цел на литературата според теб?
Според мен голямата цел на литературата е да създава мислещи хора, да възпитава ценности, да информира и да доставя наслада. Четенето на книги става жизнено важно във времена на телевизионна и фейсбук диктатура.
Четете, защо смисъл има! И не забравяйте, че всеки прочетен ред може да роди една нова и интересна идея. А дръзките идеи, както вече е казал великият Гьоте, са като шахматни фигури, придвижени напред. Те могат да бъдат победени, но могат и да поставят началото на печеливша игра.