Откъс от "Пътепис" от Мишел Дьо Монтен (ИК „Изток-Запад“).
В Лука се настанихме в хана при същите условия като в Пиза: четири юлия на ден за господар и три за слуга. На 28-и бях просто притиснат от най-любезните предложения на г-н Лудовико Пинитези да живея в неговата къща. Настаних се в апартамент на приземния етаж, прохладен, съвсем приличен, състоящ с от пет спални, хол и кухня. Разполагах с всички необходими мебели, чисти, удобни по италиански. В много отношения италианското обзавеждане се равнява с френското, даже го превъзхожда. Трябва да признаем, че в италианските постройки съществен елемент от орнаментите са сводовете – високи, широки и красиви. Те придават на входа на къщите величие и приветливост, докато долният етаж е построен еднообразно, с високи и широки врати. Благородниците в Лука се хранят лятно време в тези преддверия под погледа на всички минувачи по улицата.
Всъщност винаги бях не само добре, но и приятно настанен навсякъде в Италия с изключение на Флоренция, където не напуснах странноприемницата въпреки неудобствата, особено когато е горещо, и на Венеция, където бяхме отседнали в един прекалено оживен и нехигиеничен дом, защото не смятахме да оставаме за дълго.
Стаята ми тук, в Лука, беше усамотена. Не липсваше нищо; никакви пречки, нито неудобства. Дори проявите на учтивост уморяват и понякога отегчават, но местните хора рядко ме посещаваха. Спях, четях, когато ми се искаше, а за разходки винаги имах компания от жени и мъже, с които можех да разговарям и да прекарвам по няколко часа на ден; освен това магазинчетата, черквите, площадите и новите места бяха за мен повод да задоволявам своето любопитство.
Като се развявах нагоре-надолу, духът ми беше толкова спокоен, колкото позволяваха моите болежки и наближаващата старост; възникваха много малко външни обстоятелства, които да нарушат моето спокойствие. Само малко ми липсваше компанията на хора, които да ми допадат. Така се наслаждавах сам на удоволствията, без да ги споделям с други.
Жителите на Лука играят отлично на топка и често се виждат красиви поляни. За тях не е обичайно или пък е много рядко мъжете да яздят кон по улицата. Още по-рядко пък се движат в карета; дамите са на мулета и ги придружават слуги, които ходят пеш.
За чужденците е много трудно да си намерят квартира под наем, защото тук те са много малко, а градът е гъсто населен. Поискаха ми седемдесет екю месечен наем за най-обикновена квартира, с четири мебелирани стаи, хол и кухня.
Трудно е човек да се възползва от компанията на луканци, защото те, включително и децата, постоянно са заети със своята работа и с производството на платове, които продават. Затова престоят на чужденците тук е малко скучен и неприятен.
На 10 август излязохме извън града на разходка с няколко благородници от Лука, които ми бяха дали коне. В околностите на града видях много красиви вили, на три-четири мили разстояние, с порти и балкони, които им придаваха приветлив вид. Сред балконите има един голям, с вътрешен свод, покрит с лозови чукани, посадени наоколо и укрепени с колчета. Асмата е гъста и в естествен вид.
Понякога главоболието ме оставяше на мира пет, шест, та и повече дни, но не изчезна напълно.
Хрумна ми да уча тоскански език и да усвоя правилата; на това посвещавах немалко време и усилия, но напредвах бавно.
Този сезон горещините бяха по-силни от обикновено.
На 12-и отидох да разгледам извън Лука вилата на синьор Бенедето Буонвизи. Не беше нищо особено. Видях наред с другите неща и как оформят на възвишения едни горички. На пространство, дълго приблизително петдесет крачки, те засаждат различни сортове дървета, които остават зелени през цялата година. Ограждат мястото с малки ровове, в които проправят покрити алеи. В средата на горичката е мястото, отредено за ловеца, който в определен период на годината, например през ноември, ловува със сребърна свирка и няколко дрозда, уловени за тази цел. Като положи множество примамки с клей, за една сутрин по този начин може да хване двеста дрозда, но това се практикува само на определени извънградски места.
На 13-и в неделя отпътувах от Лука, след като наредих да заплатят на Лудовико Пинитези петнадесет екю за апартамента, който ми бе предоставил в своята къща (това правеше по едно екю дневно); той остана много доволен.