450 кг боклук произвежда всеки българин за една година, 125 кг от тях са от опаковки. Сега умножавам това число по броя на жителите на България. Не смея да го напиша! Ужасно голямо е!
Втори ужас – замисляме ли се когато влизаме в супермаркета, колко стоки са опаковани? Всички. До една! Животът на тези опаковки от магазина, докато ги отворим вкъщи, е няколко часа или дори минути (когато става дума за една вафла, пакетче солети, шише айрян, боза, кофичка кисело мялко, безалкохолно, вода, кафе на зърна или мляно). Тук мога да напиша и за композитните опаковки – от вафли и кафе, които не теория се рециклират, на практика – трудно, и излиза скъпо, но това е друга тема.
Трети ужас – обикновено, и най-лесно е, когато сме на улицата, да протегнем ръка и да хвърлим едноминутната опаковка в най-близкото кошче. Готово! Оттървахме се от боклука. А къде отива той – не ни вълнува. Ако сме у дома – целият боклук отива на едно място, а оттам – в сивите контейнери, а после на бунището – да гние стотици години, докато изтече животът на внуците на нашите внуци.
Четвърти, последен, ужас – петъчната разходка "По пътя на отпадъците с ЕКОПАК" ми подейства като фантастичен филм – нереално и реално едновременно. Видяхме планини от отпадъци (не са боклуци, защото са изхвърлени съзнателно с цел рециклиране). Това са моите отпадъци, твоите, неговите, нейните, нашите. Всички заедно сме от отбора на бълващите отпадъци. Цялата ни модерна и разумна цивилизация произвежда боклуци, които в най-добрия случай може да се превърнат в отпадъци. И тук идва надеждата, че докато ние пазаруваме, консумираме, хвърляме, някой нещо прави с това, което изхвърляме, грижи се изхвърленото да не замърсява града, страната, почвата, въздуха, водата ни.
Това е добрата новина – че можем да рециклираме. Ако поискаме. Лесно е. Ако не рециклираме, поне да не пречим на останалите да рециклират, защото 40-60 % от отпадъците все пак не става за рециклиране, защото е замърсен (прочетете внимателно указанията какво може и какво не може да изхвърляме в контейнерите за разделно събиране). Това може да бъде нашият личен принос в хепи енда на този фанстастичен филм – "Животът на отпадъците", който преживяхме за един следобед.
Можем ли изобщо без опаковки?
През 80-те години на XX век в с. Б. баба ми пазаруваше наливно олио в стъклени бутилки и наливна лимонада, празните бирени бутилки връщахме и заменяхме с пълни, вода наливахме от извора в стъклени дамаджани, а в сладкарницата купувахме сухи пасти и вафли, които ни подаваха завити в малка хартийка. Днес можем да си купим, и то само от някои магазини, насипно кафе, ориз, боб, леща, кафе, чай и май това е. От "Плод и зеленчука" можем да пазаруваме с кошница или с торбички от плат/за многократна употреба.
Опаковките от хартия, пластмаса, стъкло и метал могат да се рециклират. Тогава боклукът престава да бъде боклук и се превръща в отпадък. Ако го изхвърляме разделно в цветните контейнери. Оттам опаковките попадат в линиите за сепариране, а оттам – към заводите за рециклиране. Дейността на ЕКОПАК свършва до входа на заводите.
Искате ли да станете част от разделното събиране? Направете го! Мотивирайте вашите приятели, вашето семейство, станете доброволци и говорете за това на децата в детската градина и началното училище. Да рециклираме! Има смисъл!
#razdelno #ekopack
Още за събитието "По пътя на отпадъците с ЕКОПАК":
Срещата беше специално организирана за блогъри, но беше толкова вълнуващо, че нямаше как да не я отрази и Kafene.bg. На 24 юни групата посети две линии за сепариране на отпъдъци – на гара Нови Искър и в с. Равно поле, Софийско. Освен физическия досег с отпадъците – видхяме ги, помирахме ги, пипнахме ги, който у всички ни остави силен емоционален отпечатък, научихме още:
ЕКОПАК е най-голямата организация у нас за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки. Общото количество оползотворени и рециклирани отпадъци от Организацията за 2015 г. са общо 91 031 тона. 61% са били рециклирани, а под един процент са отишли за изгаряне. Камионите й извозват отпадъците от трите цветни контейнера – жълт, зелен и син, отделно, в различни дни от седмицата.
Системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки се финансира от такса, която е включена в цената на всеки един опакован продукт, който купуваме. Наша грижа е да пазим цветните контейнери от посегателства, един цветен контейнер струва над 800 лв.
65% от българите събират боклука си разделно, показва онлайн проучване на нагласите на гражданите, направено от организацията „Екопак“ в общини, ползващи техните цветни контейнери.
Над 65 % от отпадъците могат да се рециклират. Над 80 % от рециклираната пластмаса се влага при производството на дрехи, обувки, чанти, килими, играчки и др. Стъклените опаковки могат да бъдат рециклирани многократно без да губят свойствата си. Алуминият от рециклираните кенчета се използва за производство на консервени кутии, алуминиево фолио, парапети, съдове за готвене, части за автомобили. Всеки тон рециклирана хартия спестява 4 куб. м. място в депото за отпадъци.
До края на годината сепариращата инсталация в с. Равно поле ще бъде модернизирана с нова оптична система за разделяне на стъклото по цвят. Инвестицията от 1,5 млн. лв. ще повиши капацитета на инсталацията от 5 т/ч на 15 т/ч. Така загубите от технологичния процес се очаква да намалеят с до 10%, а съдържанието на замърсители в готовата суровина да се понижи два пъти. Заради подобреното качество на разделеното по цвят стъкло (с 25 г/т примеси) „Екопак” вече са се договорили за изкупуването му с трите завода за стъкло в София, Плевен и Пловдив.
Има заявен и външен интерес от съседни страни да пречистват стъклените си отпадъци у нас. Сортираща инсталация ще има възможност да поеме отпадъците и на други организации, тъй като увеличава тройно капацитета на работата.
В момента на площадката за стъкло в Равно поле работят общо 15 души, а след модернизацията дейността ще се осъществява на три смени. Инвестицията е в отговор на европейските стандарти и готовност за планираните завишени цели за рециклиране на Европейската комисия – 75% до 2025 г. и 85% до 2030 г. Организацията въвежда и заключваща система на жълтите контейнери, в които се събират пластмаса и метал. Проектът, който е на стойност над 100 хил. лв., вече е започнал в Русе и Хасково. До края на годината предстои да бъде въведен в Шумен и Перник.
И още по темата:
Мариян Райков: Замисляйте се всеки път как и къде си изхвърляте отпадците
13 компании спечелиха "зелени" награди за екологични практики през 2015