На 14 юни 2016 г. в литературен клуб "Перото" в НДК се състоя лекция по творческо писане с американеца Джош Уайл на тема: "Навътре в страха. Да пишеш за това, което те плаши".
Лекцията беше част от созополския семинар за писатели, организиран традиционно от фондация "Елизабет Костова". За неуспелите да дойдат в Созопол, част от акцентите на семинара бяха представени в София, в рамките на осмото годишно издание на програмата "Столица Литература".
За читателите на Kafene.bg представям някои моменти от писателските съвети на Джош Уайл, автор на сборника с новели "The New Valley" (2009) и на романа "The Great Glass Sea" (2014). Ето какво каза той, накратко:
Пиши за това, от което се страхуваш. Ако това, за което пишеш, не те плаши, по-добре не пиши за него.
Намери най-дълбокото на страховете си и се гмурни в него. Открий къде най-боли и тръгни към него.
Пиши за това, което познаваш най-добре.
Ако темитe не са емоционално опасни, ако не те нараняват, това не са на твоите теми.
Намери най-голямата болка на персонажа, най-дълбоката му рана, най-голямата му нужда. Накарай го да я осъзнае и да се противопостави на страха, да се опита да излекува болката. Това движи сюжета. Моят страх и страхът на персонажа стават един и същr, но не става дума за автобиографична книга. Болката и личните рани, страхът, който позволяваме да ни владееq са различни.
Това, в което влагаш сърцето си, ще има смисъл и за читателя.
Страхът да контролираме това, което не се подава на контрол. Например:порастването, страхът от отделянето на детето от майката, борбата да оцелееш от хаоса, борбата да надживееш кризата, борбата за промяна, борбата да пренаредиш живота си.
Когато сядам да пиша, си припомням срещите със страховете си.
Когато обмислям следващата си книга, се оглеждам за най-болезнените неща в този момент от живота ми. Търся друго ниво на уязвимост, друг вид страх. Страховете ни в живота ни се променят, защото ти се променяш, но ако ги следваш и пишеш за тях, ще бъдеш сигурен, че си искрен.
Да поставиш себе си в риск. Писането за страховете ни прави уязвими, защото позволяваме на другите да видят нашия страх, да видят нашите изметналости. Това е единственият начин да влезем навътре и надълбоко в страховете си.
Драматичността на един текст е в хвърлянето в дълбините, а не в писането за това, което обичаме. Макар, че пишейки за страховете на персонажите си, аз показвам и приятното.
Интересът ми е към вътрешните конфликти. Страхът е личен. Всеки автор се определя от взаимодействието на вътрешните с външните светове.
Да използваме собствените си страхове в служба на персонажите си, така че читателят да няма друг изобр, освен да им съчувства.
Ако обектът не е застрашен и няма конфликт – няма история.
Най-трудно е да вземеш решение. Най-трудно е да преди приземяване. Но правиш ли това, което трябва, винаги се получава.
Цитат от Джон Ървинг: "Да пишеш за онова, което те плаши, е автобиографично, дори то никога да не ти се е случвало".
За редакцията:
Обикновено правя 4-5 чернови, но най-много вярвам на първата. Други писатели разчитат на потока на съзнание.
За да мога да премина отвъд първата чернова, е важно да знам, че изреченията ми имат смисъл, да усещам, че написаното е вярно и след това да се опитам да удържа това чувство докрай.
Рисковете на редакцията: Прекалено вторачване в изреченията, като най-важното е да продължиш да пишеш историята.
За блокажа:
Когато блокирам, започвам да пиша бързо, дори с правописни и граматически грешки, за да се потопя в емоцията, в историята.
Въпроси от публиката:
Винаги ли в сюжета трябва да има лична история?
Има случаи, когато започвам текст, без да знам с какъв страх ще го свържа, но в процеса на писане напипвам личния си страх.
Ако нямам конкретна идея, взимам идея или образ от външния свят и се опитвам да намеря връзката й с мен.
Откъде идва вдъхновението при вас?
От различни места, не е ясно точно от каква посока идва. Би било чудесно всеки път вдъхновението да е еднакво, от един и същи източник.
Как се придвижвате от вдъхновението към историята?
Обикновено чувам метафора, част от разговор, който се загнездва в главата ми. Започвам да го изследвам в дневника си като обмислям и нахвърлям идеи и сцени. Когато напипам как тази сцена резонира в мен, тогава я раздвижвам и знам, че съм намерил центъра.
Каква е ползвата от книгите?
Пиша за себе си, макар че звучи егоистично, за начина, по който мисля за света. Писането ме поддържа жив.
Ползата от хубавата книга: приближава ни чувствено към неща, които иначе не можем да разберем, книгата ги опростява и ги прави разбираеми. Ще се радвам, ако книгите ми докосват читателя и го карат да се замисли по дълбок начин за своя живот, за чуждия живот.
Още за "Столица Литература":
"Столица Литература 2016" се осъществява с подкрепата на: Фондация "Америка за България", Столична община, Луис Рот Ендаумънт, Посолството на САЩ в България, програма "Мобилност" на Национален фонд "Култура", Katarzyna Estate; със съдействието на: "Летище София" ЕАД, Национален център за книгата и Литературен клуб "Перото" към Национален дворец на културата, читАлнЯта, Mono Collective; с медийната подкрепа на: Banitza и Виж! София. Посолството на САЩ в България, програма "Мобилност" на Национален фонд "Култура". Събитието е част от Календара на културните събития на Столична община за 2016 г.
Вижте още:
Запис от събитието "Преводачески слам" – https://www.youtube.com/watch?v=N4ZDAbbX410
Запис от събитието "За редактирането: с любов и страх" – https://www.youtube.com/watch?v=O4rT99EG7Dg
Запис от публичната лекция на Елена Алексиева: https://www.youtube.com/watch?v=f_omsn_kW-A