Венелин Митев не ни изненада с тази книга, защото следим интереса му към значими имена от българския обществен живот в областта на киното, театъра, изобразителното изкуство, министри и т.н. Много е приятно, че продължава поредицата си с новото заглавие "Прогонените гении на България" (Издателство "Книгомания"). Книгите му съдържат много история, данни и факти, но говорят на популярен език и дори разкриват непубликувани досега подробности. Той самият не самият в интервюта казва, че не ги приема за официална история, но нека оставим преценката на читателя. Едно полезно и приятно четиво за всеки, който иска да научи повече за великите имена на България. В тази обаче има и нещо повече – разказ за успеха и таланта; една скрита или явна оценка за държавата, властта и системата, която прокужда гениите си; и за голямата носталгия, която не се лекува с нищо.
* * *
Прогонените гении на България е новата книга на известния журналист Венелин Митев, в която той сладкодумно разказва за знаменити наши сънародници, станали световноизвестни, след като са напуснали родината. Авторът вплита в разказа си малко известни факти, както и подробности от личния им живот. Сред героите на книгата са Пиер дьо Ронсар, Асен Йорданов, Борис Христов, Боян Райнов, Елена Николай, Васко Абаджиев, Джон Атанасов, Силви Вартан, Румен Антонов, Самуил Рефетов, Шефкет Чападжиев, Юл Браун и др. По пътя към успеха те никога не се предават, но и не забравят, че са българи, което изтъкват винаги.
Венелин Митев е автор и на книгите Големите любови на български поети и писатели, Големите любови на български артисти, музиканти и художници и Големите любови на български царе, министри и авантюристи, които се превърнаха в бестселъри.
„Прогонените гении на България“ на Венелин Митев не е само книга с истории за българи, които разнасят духа на страната си по света. Това е биография на таланта, който не може да бъде пречупен от системата, не се побира в клишета и схеми. Тя говори за любовта, която е по-силна от омразата; за болката от принудата да се разделиш с мястото, на което принадлежиш. Историите са носталгични, без да са сантиментални. Създават усещането за един особен кръговрат. В тях времето и талантът си партнират, понякога отричат, за да се срещнат.
Георги Тошев
Венелин Митев е автор на Големите любови на български поети и писатели, Големите любови на български артисти, музиаканти и художници, Големите любови на български царе, министири и авантюристи и други документално-художествени книги, както и на четири стихосбирки, последната от които – Скитник между звездите е издадена в Джурджавац (Хърватия) на есперанто.
Книга за Пътя
„Прогонените гении на България“ на Венелин Митев не е само книга с истории за българи, които разнасят духа на страната си по света. Това е биография на таланта, който не може да бъде пречупен от системата, не се побира в клишета и схеми. Тя говори за любовта, която е по-силна от омразата. За болката от принудата да се разделиш с мястото, на което принадлежиш. Историите са носталгични, но не сантиментални. Създават усещането за един особен кръговрат. В тях времето и талантът си партнират, понякога отричат, за да се срещнат.
Историите се движат отвъд привидната сладост на успеха. Те са между възхода и падението на хора, осмелили се да следват мечтите си. Те са оптимисти, превърнали се в реалисти. Те са хора от плът и кръв, направили своя избор. Те не са задраскали миналото си. Между тях е Асен Йорданов, останал непознат за много българи, който на 18 години конструира първия български самолет. Също така и Силви Вартан, която и днес с гласа си вдига света на крака.И там някъде се вмества мечтата на един от най-богатите ни сънародници по света Шефкет Чападжиев, който осъществявайки мечтите на хиляди българи да успеят отвъд океана с честен труд, днес е на път да сбъдне една друга голяма мечта – да бъде първият българин, който ще полети като турист в Космоса.
В картините на подписващия се като BOYAN български художник в Париж Боян Райнов времето е невидим герой. То присъства още в рисунките, с които е илюстрирана книгата на Елюар „Красавиците и зверовете“. Както отбелязва авторът на предговора към същата книга Жан Кокто „времето е всичко, което ни принадлежи, но за кратко“.По-късно времето ще бележи и скулптурните композиции на Райнов, които и днес могат да се видят във френската столица.
През годините имах шанса да срещна някои от героите в книгата като Петър Увалиев в Лондон. Той беше проправил пътя на мнозина талантливи и можещи българи във Великобритания в годините на Студената война. И до днес, когато спомена името му в Би Би Си, колегите с респект си спомнят за него. За умението му да бъде балансьор в сложни и драматични ситуации.
Преди време във Франция се запознах с човека, изобретил уникалната автоматична скоростна безстепенна кутия инж. Румен Антонов. Респектът на френските изобретатели към неговия принос доказва силата на българския гений.
Потъвайки в историите на българи, някои от които познавам и други, с които се „запознах“, благодарение на журналистическия нюх на Венелин Митев, съм изправен пред въпроса за цената, която плаща талантливият. Колко струва смелостта да станеш част от света, да се заявиш и да се реализираш?
От тези срещи разбрах, че успелият човек никога не се оплаква. И никога не вини за избора си другите. Реализираният талант живее в настоящето на своя труд. Той е благодарен за шанса да се разгърне, въпреки битките, репресиите и недоверието.
Георги Тошев