Мая Милева е майка, която зорко следи и документира мъдрите мисли на своя по-малък син, Виктор. Така тя решава да създаде неговата лична фейсбук страница – Малкият Виктор, посветена на неговите остроумия. Страницата има потенциал да се развива и като място за родителски опит, така че я следете:)
Представете се за читателите на Kafene.bg.
Преди години завърших специалност френска филология в Софийския университет, която възпита в мен любовта към езика, изразните средства и стремежа да се изразяваш така, че да бъдеш винаги разбран. Работих за кратко в сферата на образованието и администрацията, но истинско удоволствие за мен бяха винаги социалните дейности – организирането на дарения и на благотворителни инициативи. Именно затова записах и магистратура към Нов български университет – социална и организационна психология, която ми помага изключително много да разбирам още по – добре междуличностните отношения и процесите в обществото.
Като майка на две момчета, приоритет за мен е семейството ми. Винаги съм се стремила да създавам топла и сърдечна атмосфера в дома си, защото и двамата със съпруга ми сме на мнение, че най – добрата среда за отглеждане на деца е именно тази.
Как дойде идеята за проекта "Малкият Виктор"?
Идеята за създаване на фейсбук страницата на Вики дойде от няколко страни – сестра ми и приятелите ми във Фейсбук, които многократно ме питаха кога възнамерявам да я направя. Когато видях, че имам доста събран материал и установих, че неговите бисери радват както седемдесетгодишните мои приятели, така и двайсетгодишните, реших, че наистина ѝ е дошло времето.
Кое е най-трудното и кое е най-сладкото на родителството?
Най – трудните ми моменти като родител са били, когато децата са боледували – както е при повечето семейства. Имахме един особено трагикомичен ден, в който след като бях завела малкия си син в спешен кабинет заради астматичен пристъп, трябваше да се върнем отново там заради големия ми син, който си беше счупил ръката. Това са моментите, които са ме плашили най – много, но, в крайна сметка, тези неща са преодолими.
Най – сладките моменти са тези, които са ме изпълвали с любов, с увереност и с осъзнаването, че съм се справила добре. Спомням си за една забавна случка, когато бях решила да чета книга и на двамата – тогава бяха много малки. През цялото време се боричкаха кой как да застане, за да може да вижда и да чува по – добре, а когато вече се наместиха, приказката свърши. Радвам се, когато ги виждам да се занимават заедно – въпреки разликата им от девет години, успяват да намират общи теми и забавления.
Умеем ли да чуваме децата си?
Аз също винаги си задавам този въпрос – успявам ли да разбера какво точно ми казва детето ми? За щастие, намирам време, а понякога и нужния подход, за да разбера какво се крие понякога зад притеснения поглед. С големия ми син имаме традиция – веднъж седмично оставаме сами. Посещаваме концерт или музей, а понякога го карам до гимназията и използваме случая, за да си кажем съвсем открито нещата, които ни притесняват и да си изградим стратегия за справяне с проблема, ако има такъв. Важно е да намираме време и възможност да говорим с децата си. Правилната комуникация е в основата на всеки успех.
На какво ни учат децата?
И от двете си деца съм научила много – най-вече да съм търпелива и старателна и да не се предавам, ако нещо не се получи от първия път. Старая се да коригирам и собствените си грешки, за да мога да давам по-добър пример на момчетата. Както казва моя любима преподавателка по психология: „С поведението си трябва да излъчваме ценности, иначе каквото и да говорим, то ще остане без значение!“
Какво си пожелавате като майка и като жена – какви са плановете ви?
Плановете ми се сменят доста динамично, така че дългосрочно само леко начертавам щрихите. Наблягам повече на настоящето си, защото знам, че бъдещето ми е пряко свързано с него. Както се казва – „Каквото си посял, това и ще пожънеш!“.
Силно се надявам, че ще мога да съм полезна на децата си и че ще съумея да им дам добра основа и разбиране за живота, така че да израснат уверени и щастливи хора.
Бел. ред. Завършваме разговора с един от многобройните бисери на Виктор:
– Мамо, ти от Света на майките ли си дошла?
– А как изглежда този свят?
– Ами там има много майки и на всички прозорците им блестят!
Снимка: Личен архив