"Франкофония" е специален филм – копродукция на три държави, в която участва много голям екип. Режисьор е Александър Сокуров. Филмът представя историята на двама забележителни мъже – директора на музея „Лувър“ Жак Жожар и нацисткия офицер Граф Волф-Метерних. Тези мъже от врагове се превръщат в сътрудници, за да запазят музейните съкровища. Изследва отношенията между изкуството и властта, музеят „Лувър“ като жив пример за цивилизация, и това, което изкуството ни разказва за себе си, дори и в разгара на един от най-кървавите конфликти, които светът някога е виждал.
С цялата си значителна филмография от документални и художествени филми, Александър Сокуров е доказал, че музеят е много повече от място, където да се пази изкуство. Музеите са истинското ДНК на цивилизацията, живият орган на града, където тупти сърцето на една нация. За Сокуров музеят е нищо по-малко от свещен. На фона на историята и творбите на музея „Лувър“, Сокуров прилага своя уникален и личен поглед върху възстановки и архиви, за да изгради един завладяващ портрет на реални герои Жак Жожар и граф Волф-Метерних, и принудителното им сътрудничество в „Лувъра“ под нацистка окупация.
Награди и номинации:
Вецения 2015
Награда "Златен лъв" за Евро-средиземноморски филм – Александър Сокуров
Националност на филма:Франция, Германия, Холандия
Режисьор:Александър Сокуров
Сценарий:Александър Сокуров
Оператор: Брюно Делбонел
Музика: Мурат Кабардоков
Продуцент:Пиер-Оливие Барде, Томас Куфус, Елс Вандерворст
Участват:Луи-до дьо Ленкесен, Бенямин Уцерат, Венсан Немет, Йохана Алтес
Разказвач:Александър Сокуров
Продукция на:Ideale Audience, Zero One Film, N279 Entertainment
Думи на режисьора Александър Сокуров за филма "Франкофония" – по кината от 6 май.
„Ноeвият ковчег
Какво би бил Париж без Лувъра или Русия без Ермитаж, тези незаличими национални забележителности?Нека си представим Ноевият ковчег носещ се по океана, пълен с хора и велики произведения на изкуството на борда – книги, картини, музика, скулптура, записи и какво ли още не.Гредите на ковчега не могат да устоят и се появяват пукнатини. Какво ще ни спаси? Живите?Или мълчеливите, но незаменими свидетелства за миналото? „Франкофония“ е реквием за загиналите, химн на човешката смелост и дух, и на това, което обединява човечеството.
Свят в рамките на света
Музейната общност е може би най-стабилната част от културния свят. Какви бихме били без музеи? Музеите ни показват, че една голяма и значително по-величествена култура е съществувала преди, отколкото може да бъде създадена днес. Нивата на Лувъра, Ермитажа, Прадо, Британския музей винаги съм ги намирал за зашеметяващо високи. Отидох в Ермитажа за първи път, когато бях на 27 години. Това е много късно, но аз не са имал друга възможност. От обикновено и скромно семейство съм.
Ермитажа
Когато чух, че ще има възможност да снимаме музея Ермитаж, бях много щастлив. Бях буквално опиянен от доброто отношение към мен от екипа на Ермитажа и Михаил Пьотровски. Аз бях щастлив да работя там и си помислих, че при тези условия ние можем да създадем химн за този свят. Музеят е един свят в рамките на един свят. Чрез създаване на филми в музеи и за музеи, каним различни хора от различни култури, за да се срещнат с тези оригинални творби.
Лувърът
Бях много ентусиазиран, когато се появи възможностда снимам в Лувъра. Видях го като завръщане към мечтата ми за заснемане на цикъл от художествени филми за Ермитажа, Лувъра, Прадо и Британския музей. Беше чудесно, че администрацията на Лувъра реагира така ентусиазирано на предложението ни. И след това беше истинско удоволствие да работя с моя забележителен и знаменит колега оператора Бруно Делбонел. Тази комбинация от обстоятелства сама по себе си е чудо.
Нацистките войници в Лувъра
Изглежда, че хората са очаровани от гледката на нацистките войници в галериите на Лувъра. Тези войници в храм на изкуството? Парадокс? Но защо трябва това да е парадокс? Войниците са също човешки същества, но с едно изключени, че те носят ботуши и каски. В действителност обаче, стените в Лувъра били голи по време на окупацията. Произведенията били скрити няколко години преди това. Хората са имали предчувствие за избухването на Втората световна война, в коятое взела участие и цяла Европа. В Ленинград, в Париж и в Лондон, хората започнали тревожно да търсят подслон – убежища, силни стени и пространства дълбоко под земята, за да скрият произведенията на изкуството. Всички започнали да разбират колко е важно изкуството, ако загине то, неизбежно ще загинат нашите надежди, нашите молитви, нашия Бог.
Бомбандирането на Париж
Париж е градът на музеите, на дълбоко вкоренена човешка култура, културна столица на Стария свят. Ако Париж е бил бомбардиран по време на Втората световна война, какво би означавало това за нас?В края на краищата ще е непоправимо, все едно обръщаме гръб на живота. Странно, но това не се случи. Всичко останало е било бомбандирано и изгорено, докато войници ограбват и военни камиони изнасят плячката си след войната,навсякъде освен в Париж. Градът е бил пощаден. На стари снимки направени по време на германската окупацията в Париж, виждаме войници да седят по кафенета и да ходят на театър. Млади френски жени и мъже се виждат по улиците, които карат колело или се разхождат,сякаш няма война.
Жак Жожар и Граф Волф-Метерних
В изучаването на съвременни документи, две уникални фигури веднага се открояват от останалите: Директорът на „Лувър“ – Жак Жожар, както и представителят на окупаторите Граф Волф-Метерних. Изглежда, че трябва да са врагове, но постепенно става ясно, че те не са врагове и имат много общи неща. Периодът на срещата им, тяхното противопоставяне и сътрудничеството им по време на Втората световна война е най-важната част от историята във филма "Франкофония". Тези двама забележителни мъже, които са били почти на една и съща възраст, са имали едно и също призвание – опазване и съхранение на произведенията на изкуството. Кои са тези мъже? Възможно ли е по време на безмилостната война да се защитят ценностите на човечеството? Дори и в най-трудните времена, тези двама не много влиятелни мъже са били в състояние да спрат агресията и да успеят да запазят голяма част от изкуството на Лувъра. Как дълбоко съжаляваме днес, че нищо подобно не се случи в Съветския съюз, Полша или в останалата част от Източна Европа.
Пътят, който трябва да извървим
"Франкофония" не е исторически филм в буквалния смисъл на думата. Не исках да се използва научен подход, дори и да се придава голямо значение на фактите. Това, към което се стремях не беше с политическа цел, а по-скоро цел, която може да се характизира като артистична или по-точно като "напълно осъзната"- да въздейства в живота на нашите герои с чувство за време, интонационно и с езици. Хора индивидуалисти, които са се борили, за да защитят културата, за да се запази изкуството чрез преодоляване на връхлитащите ги обстоятелства. В ума си видях този филм като път, по който сме вървяли и сега отново трябва да извървим, така съвременният човек може да разбере и почувства. "Франкофония" е повече колаж, отколкото хронологичен и често следва извивките на променящите се мисловни процеси.
Кораб в буря
Във филма "Франкофония", авторът разговаря с приятеля си на борда на кораб, превозващ важна колекция от музей на изкуствата. Корабът попада в силна буря, като съдбата му е в нейните ръце. А неизбежното е – каквото е писано, това ще стане. В един момент човек може да предположи, че корабът може да избегне бурята, но за съжаление не успява. Всички контейнери са изгубени в морето.
Изкуството и историята
Ако ние се докоснем до изкуството, не може да не се докоснем и до историята. Изкуството е свързано до голяма степен с историята и историческия процес, които неминуемо оказват деструктивно влияние върху него. Би било хубаво да се отдели изкуството от историята, но това е невъзможно … Тези персонажи са част от тази история и част от живота. За мен, Наполеон и Мариан не са формални или символични фигури. За мен те са напълно живи. Всички призраци са живи, ако те съществуват. И аз вярвам в съществуването на призраци, както и всички тези същества, които обитават къщи.
Франкофония
Харесвам звука във "Франкофония", неговия тон, който подобно на музика насища филма. Като заглавие, "Франкофония" казва нещо за това, което търсех, нещо което се свързва с френската интонация, но и двата езика – немски и руски,имат своето място във филма.
Документален филм и измислица
Нашата задача е как да се съберат заедно частите, които снимахме във филмовите архиви. Как бихме показали всичко заедно по един художествен начин? При работа с архивните материали трябваше да изрежем кадри от измислицата и изкуствения образ. Всичко, което е свързано с Париж по времето на окупацията във филма е измислена представа. На 100%! Хората, които вървят по улиците и седят в кафенетата са абсолютен разказ само за кино. Когато снимахме от покрива в Лувъра направихме точно това. Беше повече изкуство, отколкото документални кадри. Неизбежно е. Не случайно много документални филми са заснети по този начин, но всичко, което е във филма има своето реално място. С артистичен подход и художествено взаимодействие сляхме документалните кадри, които имахме и нашите заснети възстановки.
Ученикът
Струва ми се, че каквото и да измисля е погрешно. Аз съм просто един ученик в това начинание. Уча се, от който мога. Филмите са уроците ми. Благодарение на моите видни и въображаеми учители, аз се опитвам да науча уроците си. Какви ще бъдат резултатите, още не знам.“